Хората са казали, че по дрехите посрещат, по ума изпращат. Принципно. Също принципно, когато работиш в сферата на услугите, обикновено дрехите, възрастта и тъй нататък на клиента нямат значение. Защото е важно дали все пак същият може да си плати. Или пък не.
Не знам на вас дали ви се е случвало, ама аз имам някакъв хроничен проблем с продавачи по магазините. От години. Не знам дали изглеждам малка или бедна, но ситуацията е една и съща - никой не ми обръща внимание. Другите клиенти влизат след мен, биват обслужвани преди мен, а аз стърча като колче по средата на магазина, все едно мен ме няма там. Или ме обслужват така, все едно зорлем се опитват да ме разкарат. Или пък да напиша този разказ.
Нашата история започва преди две седмици, когато майка ми решава да ме изненада. Отива жената в магазин за парцали и тръгва да търси. Ще ви спестя какъв вид дрехи точно търсим и защо, за да не заспите от скука.
Та, отива жената да търси, обаче ние с нея носим фрапантно различни размери. Което ще рече, че й трябва адекватно консултиране. Тогава се появява ТЯ. Ще я наречем Госпожа Еднорог за целите на разказа (*и за тези на GDPR-а също). Ако вярваме на майка ми, тази нерукотворна продавачка била супер мила, много разбрана, всичко й било ясно, консултирала я добре. Даже друга клиентка й казала, че Госпожа Еднорог била най-добрата продавачка във веригата. Въх, пОскам сАлза.
Носи майка ми парцал първи номер (*спестявам ви подробностите) и от втория опит уцелва. Аз, впечатлена от очевидната вещина на Госпожа Еднорог и явния късмет на майка ми да купи нещо, което няма как да й стане на нея, решавам и аз да направя визита на прословутата продавачка-магьосник.
Ако още не сте разбрали, тва мирише на пазаруване. На много пазаруване. Тъй, в един слънчев съботен ден, поемам към заветния магазин с идеята да похарча малко парички.
Денят - почивен, времето - топло. Затова съм се облякла съответно (*спортен панталон и блуза). Това ще има значение по-нататък в историята, вярвайте ми. Държа да отбележа, че не изглеждам като клошар (*може би малко малолетна, евентуално). А явно и неплатежеспобна изглеждам, както ми светна в последствие.
Ама да не избързвам. Отивам аз в магазина, където търся конкретен вид парцали, и се надявам, че наистина ще видя Госпожа Еднорог, за са мога да получа малко магическо консултиране и като бонус - да занеса вкъщи два-три-четиво парцала. Майка ми твърди, че в тоя магазин никой не влиза. Не влизал бил... само в момента има две бабички и силно дразнеща майка на средна възраст с нервозната си дъщеря.
Получавам дежурно "здравейте" и Госпожа Еднорог отдава пълното си внимание на Бабичка 1. Бабето е словоохотливо, продавачката също, тъй че в следващите пет минути слушаме разговора. Чакам търпеливо към този момент и подръпвам този или онзи парцал (*който не ми трябва), докато дойде моят ред изобщо да се вклиня в разговора.
Само че след като бабето се изнизва, Госпожа Еднорог се обръща към майката и дъщерята. Мен все едно ме няма там и фактът, че гледам "умно" щанда с парцали явно все още не загатва, че имам нужда от съдействие. Решавам все пак, че тия дами са в магазина преди мен, ама скоро ми става ясно, че те май изобщо не са тук да купуват. По-скоро дъщерята е завлякла майката на шопинг за неща, които родителката не одобрява и сега същата разиграва и момичето, и продавачката. Защо това ми стана ясно на мен на петата минута, а на Госпожа Еднорог - не - за мене е мъгла. Обаче започвам да се дразня, че след опит да привлека вниманието на продавачката, се оказва, че все едно нося шапка-невидимка.
Фучейки под нос, изхвърчавам от магазина и решавам да проверя съседен магазин за вида парцали, който ми трябва. Там празно, стоките - малко по-скъпи (*това ще ни е важно после), а аз съм вече в лошо настроение. Горката продавачка първо трябва да избегне да си го изкарам на нея заради изпълненията на колежката от съседния магазин. Не за друго, просто вече нервите ми са сериозно опънати и една крачка накриво ще отприщи Везувий Стоименова. Ако има нещо, което мразя повече от това да ме игнорират, ей ме де съм.
Та, успява жената да ми намери каквото търся. Не едно, а няколко вида. Дори си тръгвам с покупка. Можеше даже да у повече от една, но реших да карам полека. А защо си купих нещо? Защото жената ме чу какво й говоря, разбра какво искам и ми обърна внимание навреме. И най-важното - не седна да си прави изводи колко пари имам в джоба на фона на дрехите, които нося, а се държа учтиво и възпитано. Без да ме игнорира.
Историята не свършва дотук. На излизане от магазина, решавам да дам все пак втори шанс на Госпожа Еднорог. В крайна сметка, майка ми така я похвали, а аз докато съм се мотала в другия магазин, би трябвало майка и щерка да са се омели. Права съм. Но там е още Бабичка 2, която си търси нещо си.
Поздравявам със "здравейте отново" и решавам учтиво да изчакам Бабичка 2 да си купи, каквото е тръгнала. Успявам да задам само един въпрос на Госпожа Еднорог и когато започвам с втория, ПО СРЕДАТА НА ИЗРЕЧЕНИЕТО, тя се обръща на другата страна и започва пространна дискусия с бабето. Все едно мен ме няма там. Примигвам на подобно отношение, но решавам, че бабичката просто е нагла. Майка ми така я похвали тая продавачка, трябва да е случайност. Нали? Решавам да изчакам още 15 минути, през които се чудя защо съм там.
Когато бабето най-накрая си тръгва - без да купи каквото и да е - ме посрещат с ехиден въпрос (*ще ви го спестя, но касаеше един парцал, който гледах). Вече се тросвам какво точно търся (*в смисъл, айде по-уважително, налЕ), но вместо да получа адекватна консултация, чувам конско евангелие. Как това, което правя аз било погрешно, то така не се правело и още, и още по темата. От ушите ми вече излизат отровни газове и съм на половин косъм да избълвам огън и жупел. Въздържам се да избълвам го и обяснявам, че търся нещо шарено.
Някой явно прави лоботомия на Госпожа Еднорог в този момент, защото вместо да ме консултира адекватно, тя ми показва нещо с два размера по-малко. На фона на свръхестествените способности, които цитира майка ми, това е доста странно, но вече през зъби обяснявам, че това не е моят размер и няма да ми стане. Няма нужда да го пробвам, ОЧЕВАДНО Е.
В резултат на което, тя решава да търси неща, които да ми станат, но те са... грозни и безформени, на всичкото отгоре са с над размер по-големи и наистина не ми харесват. Когато го казвам, ми се отвръща, че "нищо нямало да ми стане да ги пробвам". То на мене няма, но на тебе ще, мисля си, но решавам да дам шанс на парцал 1-4. Не ми харесват, не са ми и по мярка, затова ги връщам. Тогава Госпожа Еднорог заявява, че нямала била повече какво да ми предложи.
Въъй, олеее, мухмулимайко?! Ако майка ми не беше купила нещо от същата тази жена и не я беше похвалила, щях да се вържа. Ама не е вярно, тъй като майка ми преди две седмици как се върна с нещо от същия магазин, вид и при същата продавачка. Което ми е по мярка и ми харесва? Очевидно тя отказва да ме обслужи ИЛИ консултира адекватно. Когато клиентът ти казва, че не харесва дадено нещо, няма да помогне да му набуташ 4 от тоя същия вид, нали? Защо обаче не иска да обслужи мен, а е много петимна да се занимава с орляк бабички и лелки? За мен е мистерия. Очевидно аз изглеждам или като човек, който няма нищо да купи (*не е вярно), или като такъв без пари (*също не е вярно, но очевидно ако не си облечена като за бал, няма значение).
За протокола, онова, което аз купих е два пъти по-скъпо от нещата, които Госпожа Еднорог продава. Ако същата знаеше как да ми вземе парите, можеше и да направи оборот.
Мили продавач-консултанти, когато някой иска вашето мнение, не е хубаво да поучавате. Какво прави клиентът след като купи парцалите, НЕ е ваш проблем (*или работа). Колко пари имаме или нямаме в джоба си е наша лична работа. Дали ще ги похарчим при вас обаче... зависи само от вас.
Comments