Етюди от един софийски следобед
Тресва ме сачмата и решавам да седна в едно заведение, където някога ходех да "празнувам". Веднъж в семестъра, за отличен успех, когато ми преведат стипендия. За мен този обяд беше нещо специално. Един вид, завършек на супер усилното време. Празник.
Днес имам няколко повода да седна и тъй като от години не съм била тук, решавам да опитам. Кротвам се на една маса на сянка, поръчвам храна и пиене и чакам. А докато чакам през главата ми минават всички онези обеди. Тогава се чувствах баровка. Едно време, като си тийн от гетото, няма много възможности за купон. Я у дома на някого ще сте, я на "пейка парти" с пиене от супермаркета. Бях в потрес, когато моите 16-годишни подопечни от педагогическата практика ме замъкнаха в супер скъпата заведение до СУ. Където келнерите ги знаеха какво поръчват обичайно даже. Доста беше "забавно" да се чувствам като беден роднина, ама шанс. Кой да ти помисли, че ще видя нещо подобно години по-късно.
А днес? Днес се чувствам точно на място. Така трябва да бъде. Само че около мен, докато си чакам обяда, се разиграват две забавни сценки. Малко след мен от дясно сядат две млади дами, видима възраст не повече от 16. Хвърляме си по един поглед и си давам сметка, че те може на толкова да изглеждат, а да не са.
На мен на 16 през ума нямаше да ми мине да седна на подобно място. Главно, защото бюджетът ми стигаше за една пица от будката зад училище. Когато не си на училище, няма и джобни, харчиш спестявания АКО имаш такива.
Наблюдавам с любопитство двете небухнали още кифлички, докато от лявата ми страна не се настаняват други две. За разлика от първите две кифлички, тия двете са се понадули, позачервени са и... са с прически и грим като за клуб. Видима възраст мой набор или някъде там, но външният вид също лъже.
По каприз на вятъра и ушите ми като пеленгатори, чувам почти всяка дума Ню двойката за/начервени кифлички. Минавам през цял спектър от емоции, докато зяпам листата на дървото над главата си и най-нахално подслушвам чуждия разговор.
За начало, двечките са или 11-ти, или 12-ти клас. Поне така разбирам от:
- Оффф, пък майка ми ше ме записва на курсове за тая тъпа матура. Щото, представяш ли си, Ани, искам да вляза в СУ.
- Ама ти луда ли си? - диви се другата. - Там [еди-кой-си] го взеха с 4 на матурата и 5 на приемния. Право.
Нямам време да се възмутя от девалвацията на образователна ни система. Едно време аз, също за право (*защо е предмет на друг разказ), доста по-различни оценки имах... Пред мен се материализира чиния с храна и за няколко минути нищо не е по-важно от мръвките с гарнитура на върха на вилицата ми.
Чувствам се чудесно и се наслаждавам на хубавата храна. Когато отново пускам слуха на немска овчарка, разбирам че двете дами единодушно смятат, че в Париж (*ако си, ако учиш, не стана ясно) ако си, ще си сам и не си струва.
Междувременно, си поръчвам второ пиене и келнерката (*вероятно заради малолетните на лимонада около мене) пита:
- Ама голяма ли бира?
- Да, да - кимам и чакам да ми иска лична карта (*няма да е сефте).
Не иска и ми носи пиене без възражения. Междувременно, разговорът до мен минава към къде-къде по-важни теми, а именно - да оплюем вида на съученичките. Двете мацета са като моделки (*по външен вид, маниери и акъл), ама като започват да обсъждат другите момичета направо не отстъпват на бабите пред блока. Става ми кеф, че не съм им съученичка. Щяха да ме разкостят.
Тяхната поръчка, както и тази на другата двойка от дясно, също идва и ми прави впечатление, че двойката в ляво, явно е от Ориндж Каунти*, а тази от дясно, максимум от Лозенец. Аз, бидейки трапер от Севера, се утешавам, че точно днес поне не съм като клошар на вид.
Разговорът на двойка Ориндж Каунти минава на тема кройки на рокли, която слушам с едно ухо, но наострям уши при следното:
- Мама каза направо да си избирам от Jimmy Choo** - обяснява едната и поклаща руси фризирани (*вероятно не от нея) къдри, все едно майка й й е казала да си избере грим от магазина за козметика.
- Ами да - отвръща другата, докато аз се мъча да не зяпам, - там са най-добрите токчета.
О, времена, о нрави! Колко различни са тия деца от мен, мисля си аз и се чудя дали да не направя ранна вноска за "Космодиск". Вярно че заведението е в центъра, вярно че не е квартална закусвалня, ама място за срещи на софийския тийн хайлайф не очаквах да е. Фийлинг попюлър ***.
Нямам много време да разсъждавам по темата. Чиниите са празни, чашата - също, а мен ме зове друго кабърче на картата. Оставям Ориндж Каунти зад гърба си и решавам да запиша този разказ. Совите, пардон, тийнейджърите, не са това, което са.****
*Ориндж Каунти, кварталът на богатите, беше много известен сериал за богати тийнове отпреди 20 години.
** Jimmy Choo - супер скъпа марка обувки, станали известни със сериала "Сексът и Градът"
*** feeling popular - чувствам се популярна
**** Совите не са това, което са - култова фраза от сериала "Туин Пийкс".
Comentários