- Искате ли чай, Сергей? – попита Хесер привидно дружелюбно. Глухарьов поклати глава. Грешен отговор. Бяха ни въвели без пропуски, по бързата процедура, така че вече седяхме в кабинета на Хесер от няколко минути, но той едва сега ни обърна внимание. И по истински източен маниер първо ни предложи чай. Много лошо. Когато шефът кани на чай, явно дълго ще се говори. А много рядко тези дълги разговори са приятни. - Аз няма да откажа, Хесер, благодаря – отвърнах аз и отпих от подадената ми чаша. - Такива ми ти работи – отговори Хесер, докато се настаняваше на бюрото си. – Дочух, че вчера е имало известни проблеми с нашата сътрудничка. Носят се слухове за известна агресия... - Вината е изцяло моя, Борис Игнатиевич – отговори Глухарьов преди да успея да си отворя устата. – Аз разчетох ситуацията погрешно и проявих ненужна агресия. Тя само се защити, за което не носи никаква вина. Ако трябва да накажете някого, нека това бъда аз – гласът му звучеше стабилно и равно, все едно дава рапорт на висшестоящ. Не можех да му позволя да ме покрие за моя грешка. В крайна сметка, аз го бях нападнала, пък макар и неволно. Неговата агресия и моето нападение бяха напълно несъизмерими. За Висш да загуби самоконтрол е непростимо. От нашия така наречен екип, аз бях тази, която носи по-голяма отговорност, защото един Различен винаги е трябва да е по-отговорен от един човек (поне така ни казват в курса на Патрула).. Затова не можех да си позволя той да поеме вината. Освен това Сергей представа си нямаше как може да наказва шефът. - Благодаря ти, че се опита да ме защитиш, Сергей, но това не е точно така – казах аз и го сръгах в ребрата, за да млъкне, преди да е изръсил нещо още по-лошо. – Истината е, че аз загубих конкрол над защитните си амулети. Прецених неговата агресия като заплаха от много по-висока степен и без да искам го ударих с един от тях. - Така, така... – отвърна Хесер и повдигна вежди. – Друго имаш ли да ми кажеш? Мразех маниера му на червен комисар. Мълчах, естествено, това не беше въпрос.
Другата част на историята ето тук:
https://theworldofwatchesfanfiction.blogspot.com/2018/06/blog-post_19.html
Comentários