6
- Ти какво правиш? Водиш ни в кръг, видях го! – каза рязко Жулиета и прибра телефона в задния джоб на късите си панталонки.
Кристина я погледна въпросително, но Жулиета не помръдна от мястото си.. Фернандо се усмихна, но свивайки устни. Значи изобщо не му беше весело. Нито пък на нея, така че бяха квит. Тя очакваше да получи обяснение или поредната порция обещания, вместо това той се пресегна и рязко издърпа телефона от ръката ѝ.
- Глупава гринга – процеди Фернандо. - Видяла си едно дърво и си мислиш, че е уникално. Не ме нервирай!
Кристина си отвори устата да каже нещо, но Жулиета я изпревари:
- Това е същото дърво! Знам, защото съм го снимала! Абсолютно същото е!
Мъжът измърмори и погледна първо към Кристина, а после към Жулиета. В ъгълчетата на устата му се спотайваше подигравателна усмивчица.
- Друг път! – каза той, но гласът му трепереше леко. - Това че в града такива дървета няма под път и над път, не значи че в цялата джунгла имаме само едно такова дърво. Казвам ти - върви пред мен и не ме ядосвай!
Фернандо прибра телефона ѝ в раницата, преметна я на гръб и посочи пътеката пред тях.
Намираха се в една от по-широките части на пътеката, където отвесните скали вече бяха изчезнали, но от двете им страни се извисяваха тропически дървета. Около тях цареше полумрак и основните цветове бяха два – кафявото на калта под краката им и зелените листа.
- А ако откажа? – попита Жулиета и скръсти ръце на гърдите си.
- Ако откажеш – каза Фернандо нехайно и извади мачетето от канията - ще те убедя…
Той започна да си играе с мачетето, като светлината се отразяваше от перфекно полирания метал. Кристина ахна и вероятно се загледа в това как мускулите му играят под кожата, обаче единственото, което виждаше Жулиета, беше оръжие в ръцете на човек, когото не познава на място, за което не знае нищо. Фернандо прехвърляше оръжието от ръка в ръка, въртеше го за дръжката и дори го подхвърли няколко пъти във въздуха като всеки път дръжката се приземяваше безпогрешно в ръката му.
- И как точно ще стане това? – попита Жулиета след като демонстрацията продължи няколко минути и той не даваше признаци да спира.
Кристина го гледаше с блеснали очи, все едно е някой фокусник, и дори не забеляза убийствения поглед, с който Жулиета я стрелна.
- Първо с добро – отговори Фернандо и отново подхвърли мачетето във въздуха. – Затова ти казвам да вървиш и да не ме ядосваш.
Оръжието се завъртя и момичето го проследи с поглед. Имаше нещо хиптотизиращо в тези движения. Само че Жулиета беше видяла и как точно същото това мачете минава през растителността в джунглата като през масло. Откъсна поглед от демонстрациите му и отговори, твърдо решена да не се остави един мачо да я сплаши:
- А аз те попитах какво ще стане ако откажа да отида, където и да е с теб.
Фернандо ѝ хвърли кос поглед, подхвърли мачетето още веднъж и каза:
- Ако не стане с добро, имам и други методи – след което замахна с мачетето и с рязко движение го хвърли за дръжката към краката на Жулиета.
Тя отскочи назад с писък, а острието се заби на мястото, където беше стояла. Жулиета погледна към оръжието, което още вибрираше от силата, изпратила го във въздуха и после към Фернандо, на чието лице се четеше цялата снизходителност на света.
- Ти нормален ли си? – попита тя и посочи мачетето в краката си. – Можеше да ме убиеш!
Фернандо просто сви рамене и издърпа оръжието от земята. След това извади от някъде парцал и го почисти от калта почти с благоговение, изписано на лицето. Беше се прехласнал по оръжието така, както други мъже полират колите си до блясък.
Жулиета трепереше от гняв и погледна към Кристина, която гледаше цялата сцена с ококорени очи.
- Можех, но не съм го направил – каза Фернандо след малко.
- А трябва да чакам да го направиш или да ти се моля, така ли? – озъби се Жулиета. – Не можеш да ме накараш да тръгна с теб, ако не искам!
Фернандо се подсмихна и отново извади мачетето от канията му като този път го насочи към гърдите на Жулиета.
Преди Жулиета да каже нещо саркастично за големите оръжия и егото на мъжете, Кристина застана между Фернандо и нея и разпери ръце.
- Това не е смешно, Фернандо! – пресече го тя и се обърна към Жулиета с най-умолителното си изражение. - Хора, не мисля, че…
- Нали ме питаше как ще те накарам? Като ти отсека краката с това, например? Как ти се струва?– попита Фернандо спокойно над главата на Кристина и нещо хищно проблесна в погледа му. – Нямаш представа колко гадинки привлича кръвта! Чудничко е!
Той ѝ остави няколко секунди за размисъл, преди да се засмее високо и някак нагло.
- Трябва да си видиш физиономията! Направо пребледня! И двете пребледняхте!
Фернандо се засмя отново и ги посочи, обаче нито едно от двете момичета не се засмя заедно с него. Той млъкна за секунда, после пак прихна, докато от очите му не потекоха сълзи. Кристина и Жулиета гледаха като в транс и не смееха да помръднат. Фернандо избърса очите си и ги огледа от глава до пети.
- Леле, това европейските момичета сте били много страхливи – каза шеговито и отново прихна. – Да можеше да си видите физиономиите!
Момичетата се спогледаха, а междувременно мъжът се смееше високо, все още с мачетето в ръка. Кристина се беше вкопчила в приятелката си и когато Фернандо забеляза това, отново прихна със сълзи.
Жулиета обаче настръхна, въпреки жегата. Нещо в този смях не ѝ харесаше. Все едно наистина беше способен да направи нещо подобно. Нямаше представа защо беше цялата тази демонстрация, но беше далеч от мисълта, че е била просто плод на лошо чувство за хумор. Кой се шегува с това да отсече краката на някого? Е, освен момчетата в средното училище. Обаче мъж с мачете, да ги говори такива...
- Отново те питам, ти нормален ли си изобщо? – повиши тон тя, за да надвика смеха му. – Имаш ли представа какво щеше да стане ако не се бях дръпнала навреме? Можеше да...
- Нищо нямаше да стане, престани да драматизираш! – сви рамене той. – Просто исках да се пошегувам. Ти постоянно ме гледаш изпод вежди, реших да те избъзикам.
Фернандо прибра мачетето в канията и се превърна в друг човек. Все едно беше свалил маска от лицето си. Сега беше същият чаровник, с когото се бяха запознали по-надолу по пътеката.
- Не беше смешно! – включи се и Кристина. – Наистина можеше да я нараниш!
- Исках само да се пошегувам – отговори Фернандо с хлапашка усмивка. – Съжалявам!
Той подаде ръка на приятелката ѝ и, за огромно неудоволствие на Жулиета, Кристина я пое, забравила за секунди на какво бяха станали свидетели преди малко. Жулиета обаче не мръдна от мястото си. Остави ги да се отдалечат на няколко крачки надолу по пътеката, с надеждата че Кристина ще забележи липсата ѝ, и ще се върне за нея, за да застане на нейна страна. Вместо това Фернандо беше този, който спря първи, и се обърна към нея.
- Хайде, стига си се спичала! – махна ѝ с ръка той. - Да вървим! Обещавам да си прекарате добре! Съжалявам, че се пошегувах тс теб, имам малко особено чувство за хумор!
Кристина издиша шумно и направи физиономия на приятелката си. Жулиета извъртя очи. Не харесваше такива шеги и в момента цялото ѝ същество просто крещеше, че нещо не е наред. Тя погледна назад към джунглата, където вече започваше да притъмнява. Не можеха да се върнат сами, той беше прав. Пътеката беше като безкраен лабиринт, където няма ориентири, по които да се водиш. И все пак не беше сигурна иска ли да е близо до човек с толкова „особено“, както сам се беше изразил, чувство за хумор.
Фернандо се отдалечи на няколко крачки, а двете момичета останаха да си разменят знаци. Кристина искаше да тръгнат, но Жулиета просто клатеше глава в знак на отрицание и сочеше с палец зад гърба си.
- Идвате ли или ще стоим тук, докато се стъмни? – подвикна той след малко.
- Ей сега – каза Кристина на английски и хвана приятелката си за лакътя. – Хайде Жу! – каза ѝ на холандски. - Престани да се филмираш! Той просто се пошегува. Малко е странен, но е готин!
- Той не ми харесва! – каза Жулиета тихо. – Не беше смешно!
- А пък на мен ми харесва! – тросна ѝ се приятелката ѝ . – Не беше смешно, съгласна съм. Но няма къде да ходим в момента, освен наистина да му отидем на гости. Стига си се плашила, наистина!
Тя я дръпна да върви напред, но Жулиета се запъна.
- Криси, нещо не е наред, усещам го!
- Идвате ли или да ви зарежа тук?
Фернандо беше застанал на края на пътеката, където тя отново потъваше по-дълбоко в джунглата, и беше скръстил ръце на гърдите си. Кристина забърза напред и Жулиета нямаше избор, освен да въздъхне и да се затътри след нея.
Kommentarer