-Какъв ти е проблемът, Глухарьов?! – креснах аз, след като той затвори вратата на кабинета си и треснах кобура с пищова на първото бюро, което ми попадна пред очите.
Не разбирам от пищови и колкото по-малко ми е в ръцете, толкова по-добре. Току-виж гръмне.
-Спри да крещиш – отговори ми той студено и се обърна, за да закачи палтото си на закачалката до вратата.
Явно си мислеше, че истерясвам и хич не беше далеч от истината.
-Тия не ми минават. Не ме игнорирай! – дръпнах го за ръкава аз.
Той се обърна и погледна към мен, точно като мечок, когото са сръгали с някакъв прът и той не вярва, че се случва. Погледът му беше изпълнен с презрение, докато сваляше фуражката и се настаняваше зад бюрото си. Същото, на което бях треснала пищова. Не спря да ме гледа гадно, докато си запали цигара. Мразя цигарения дим.
-Мразя да работя с изроди – отговори ми той и изпусна облак дим.
Аз машинално направих заклинание за изолация на шума и се приближих към него.
-Аз... не съм... изрод! – креснах в лицето му и май дори го наплюх. – Аз съм Различна!
-И каква е разликата? – контрира той, докато се бършеше с видима досада.
И си дръпна отново от цигарата. Гаден маниер на гадно ченге.
-Човек съм, също като теб – скръстих ръце на гърдите си аз и се опрях на стената срещу него. – Всички Различни се раждат хора.
-Ако съдим по вчерашното ни запознанство, ти си толкова човек, колкото и Дракула – продължи той със същото презрение.
-Не съм вампир! – възмутих се аз. – И пия само своята собствена кръв, ако се налага!
-Но това няма да ти попречи да захапеш чужда вена! – заключи той, гасейки фаса в някаква стара консервена кутия.
Comentários