- Обещаваш, че няма да ме изхвърлиш пак, нали? – на шега попитах аз. - Ще гледам да се въздържам – изръмжа привидно ядосано той, докато си разкопчаваше палтото. – Не искам проблеми с подполковника. - Ъ? – не разбрах аз. Никога не ми е било ясно кой чин след кой е. Всички тия джунджурии по пагоните ме объркват. Глухарьов пусна една много тежка въздишка, в стил „кой ме наказа с тебе“ и просто си окачи палтото на закачалката. Аз се настаних на диванчето в ъгъла. Удобно диванче. Той взе един стол и седна срещу мен. - Аз съм майор. Имам една звезда – каза той и посочи пагоните си. Там вярно се мъдреше една звезда. – Ира... Ирина Сергеевна де, има две и е подполковник. Ясно? – аз кимнах. - Обаче аз също имам две звезди – посочих своите пагони (да, с униформата ми бяха дали и това, незнайно защо) – пък се водя... - Лейтенант – довърши търпеливо той. Все едно говореше с четиригодишно. – Твоите звезди са мънички. - Така, значи две големи звезди е много повече от две мънички звезди? – зададох умния си въпрос аз. - Именно – изглеждаше облекчен, че съм разбрала. - Та затова ти казах, че не искам проблеми с подполковника.
Comments