top of page
Writer's pictureBistra Stoimenova

За китката и празника

(*или за чий ни е осми март)


Да се родиш жена е като да изтеглиш късата клечка.


Защото да си жена в 99.9% от страните по света означава по-труден живот и повече пречки. Почти от люлката те хващат за ушите и започват да те товарят със задължения, които реално не са твои. Ама да се учиш, защото си жена – „прибери играчките на брат си“, „ела да бъркаш манджата“, „защо не си измила чиниите“. През това време синковецът е оставен да безделничи, да играе на игри или да рита топка и никой не му прави проблем ако се върне с оповръщана риза от среднощния запой. Мама ще го сложи да спи, а татко ще му прочете конско с половин уста, тайничко гордеейки се, че синчето му вече започва да прави онова, което правят мъжете. Ама пробвай ти да се върнеш с оповръщани дрехи, или да отидеш на запой. Не, не пробвай, че не се знае после какво ще стане. Защото си жена.


Завършваш гимназията и се почва натиск – дядовците и бабите (в добрия случай) или родителите ти (в лошия) започват да мърморят: „ти момче няма ли да си намериш“, „кой ще те вземе стара мома“, „жената трябва да ражда деца, докато е млада“. Междувременно, синковецът го бутат да прави кариера, да експериментира, защото сега му е времето. На тебе ти е време да си намериш мъж, обаче. Защото си жена.


Отиваш в университета, но там пак двоен аршин още на входа. Квоти за влизане. Там, където на синковецът му трябват тройки и четворки, на теб ти трябва пълно шест. Обаче ти плюеш, скъсваш си задника от учене и все пак влизаш. С усилие, но пък успешна. Защото си жена.


Ако пък избереш „мъжка“ специалност, на входа ще те пропуснат, обаче цял живот ще има да доказваш, че имаш по-големи топки от ония, които са се родили с тях. Щото, видите ли, на една жена не й е мястото барабар с мъжете. Няма значение какъв си професионалист и как си вършиш работата. Защото си жена.


Намираш си работа и се стараеш повече от останалите. За да се докажеш. Не смееш да си поискаш повишение на заплатата, защото не върви от вратата да почнеш с претенциите. Работиш като добиче каквото и когато ти дадат и въпреки това те одумват, че си парашутистка (дори и да не е така). Междувременно синковецът си клати краката, но тръби наляво и надясно колко се е преработил. На всеки два месеца иска увеличение и нали е нахален, от време на време става неговата. Ако ти опиташ, теб ще те уволнят. Защото си жена.


Раждаш деца и тъкмо си мислиш, че най-накрая вече си изпълнила функцията си в обществото и ще те оставят намира. Ето, намери си мъж, роди деца, за предпочитане повече от едно. Сега вече всичко трябва да е наред. Да, ама не! Защото ако не ходиш на работа си мързелана, която виси на врата на мъжа си, а ако ходиш на работа, си кариеристка, която нехае за децата си. Хем на работа трябва да си перфектна, хем да не си „запусната“, хем децата ти трябва да са огледани, нахранени, възпитани… Синковецът може да си хване оная работа под мишница, пет пари да не дава за това, че му се е родило дете и не неговата кариера отива на пауза няколко години, когато се появят децата. Това се случва на теб. Защото си жена.


Както виждате, драги господа, някои са по-равни от други в съвременното уж егалитарно общество. Има много скрити начини, по които жените все още са прецакани и примерите по-горе са само част от тях. Така че ако смятате този ден за излишен, мислете за него като за момент, когато можете да кажете на дамите около себе си, че ги цените и обичате. Аз съм на мнение, че подобни неща трябва да се показват ежедневно, но ето ви още един повод, конкретна дата, да зарадвате дамата до вас.


Днес казваме, че празнуват майките и наистина, днес е моментът да кажем нещо хубаво и да благодарим на жената, която ни е довела на този свят. Само че за мен този празник е за всяка една жена по света, без значение дали е раждала, или не и на колко години е.


Осми март е тук да ни напомни, че ако и да сме „слабият пол“, можем да преодолеем много повече трудности, отколкото мъжете и не само да ги преодолеем, ами да се оглеждаме за още. Вярвате или не, самият факт, че сме жени вече ни прави изключителни. Питайте кой да е мъж дали ни разбира и ще получите доста забавни отговори – казано накратко, разбират повече от квантова физика, отколкото от това защо, аджеба, обичаме сладко и ни се яде, без да знаем по каква причина. (но за подобни неща друг път)


На нас е дадено да посрещаме новия живот, но всяка жена е много повече от това просто да бъде майка.


Честит осми март мили дами! Не оставяйте препятствията да ви накарат да забравите колко силни, умни, упорити и способни сте! И най-важното, никога, никога, никога не се отказвайте от мечтите си! Един ден децата ви ще се гордеят с вас (а може вече да се гордеят, кой знае?)


А вие, господа, купете ни по някоя китка и нещо сладичко днес и ни кажете нещо хубаво. Не се изискват скъпи подаръци, за да ни покажете, че сте до нас и ни цените. Просто бъдете наоколо!


И да не забравите сладкото!

Коментарі


bottom of page