Лекарката я погледна с очакване, но Жана нямаше време да отговори, защото Оги се обърна към вратата и попита празното пространство:
- Не си духче, нали Мими?
После почака малко време и се обърна важно към лекарката:
- Мими казва, че вие не й вярвате, ама не е духче. Момиченце е. Точно като мен, на шест и половина, дори в моята градина ходи.
Оги говореше със същия тон, с който разказваше какво е правил в детската градина. Жана си даде сметка, че или синът й има наистина много развинтено въображение, или вярва в онова, което говори. Побиха я тръпки от казаното, точно като в ония страшни истории дето ги пишеха разни родители по форумите.
Предишният път лекарката беше реагирала първа, но сега седеше със зяпнала уста. Шокираният поглед на доктор Петрова каза на Жана всичко, което искаше да знае. Явно тази част от версията за „духчето от сутерена“ дори тя я чуваше за пръв път. Огнян обаче беше непреклонен и нямаше онази палава физиономия, която се появяваше всеки път, когато прави пакост. Вместо това, беше лепнал на лицето си изражението „вие, възрастните, нищо не разбирате“.
- Оги, сигурен ли си? – попита Жана за всеки случай.
- Ама разбира се! Нали Мими ми каза! – Оги посочи към „Мими“, т.е. вратата.
- Прати много поздрави на Мими – каза сковано доктор Петрова.
Оги сложи ръка до ухото си и след малко отговори:
- И тя ви праща. Казва, че като млада сте била много хубава!
Тук вече Жана усети как косата на тила й настръхва, обаче лекарката побърза да се засмее. Не беше сигурна дали й се причува, или наистина звучи нервно. Доктор Петрова посегна към купата с близалки.
- Опасен си, малък хитрецо! Мими иска ли близалка?
Младата жена очакваше синът й да налети на близалката, но вместо това Оги поклати сериозно глава.
- Мими казва, че вече не може да яде близалки, но може аз да си взема втора и да я изям и за нея.
С това, той подаде ръчичка и сащисаната лекарка остави нова близалка там.
- Оги, седни за малко да си изядеш близалката, а аз ще кажа нещо на мама!
Жана изтръпна. Ето сега вече детският психолог не им мърдаше. При това с години. Хубави ги натвори Огнян, няма що! Синът й захапа близалката и погледна сериозно лекарката.
- Мими казва, че сега ще си говорите за нея и не иска да се притеснявате. Мими ми е приятелка. Просто иска да си играем заедно.
Младата жена поклати глава. Огняне, Огняне, какви ги ръсиш? Кой си играе с нищото?
- Хубаво, приятелка ти е – каза доктор Петрова обиграно, - а сега седни и си изяж близалката.
- Добре! – изненадващо весело отговори детето и се тръшна на ниското столче до вратата.
Доктор Петрова закри устата си с ръка и се наведе към Жана.
- Не му пречете, ще го израсте!
- Аха… - смънка младата жена в отговор. – Само че защо не гледа анимации като нормалните деца, а ги говори такива?
- Казах Ви, не е първото дете, което говори за такова момиченце. Просто явно Оги наистина има голямо въображение и си е измислил история към образа. Съветвам Ви да се постараете Оги да се среща с други деца тези дни. Когато намери приятелчета в реалния свят, това ще изчезне от самосебе си.
Сега излизаше, че не дава на детето си да се среща с връстниците си, което изобщо не беше вярно. Оги сам странеше от другите деца понякога и с мъжа й се бяха разбрали да не го насилват да се среща с деца, които не харесва. Вярно, нямаше много приятели, но поне онези деца, с които си играеше, бяха нормални. Жана тръгна да казва, че от това въображение ще й побелее косата преди Оги да тръгне в първи клас, но вместо това синът й я хвана за ръката и тръгна да я дърпа.
- Хайде мамооо, да си ходим вече!
- Оги, чакай, доктор Петрова може да има нещо….
- Да си ходииииииим! – писна малкият и докторката махна с ръка.
- Вървете, вървете!
Жана се остави да бъде извлечена от поликлиниката и се помоли това наистина да е нещо временно и Оги да забрави глупостите, които избръщолеви на лекарката. Тя със сигурност щеше да се опита да забрави случката възможно най-бързо. Какво пък, едно време тя все едно не е вършила глупости? Голяма работа.
Двамата се отдалечиха за дълга разходка между блоковете. Оги, за разлика от повечето деца на неговата възраст, много обичаше да се разхожда там, където има коли и глъчка. От баща си беше научил да разпознава по-известните марки автомобили и не спираше да сочи тази или онази кола на майка си. Дори настояваше да стоят и да чакат „чичкото“ за да го пита за колата. На Жана й се наложи да чака по половин час така пред две различни коли, които синът й беше харесал. Добре че собствениците се радваха на малкия автомобилист и отговаряха на въпросите му без да ги гледат все едно са извънземни.
Оги наистина се забавляваше с това, но след третата подобна случка, Жана реши да го върне в детския свят и го поведе към парка. Там поне щеше да си говори с деца на неговата възраст, а не за скоростни лостове и конски сили.
През остатъка от деня се забавляваха на люлките, тя купи на детето шоколад и успя да научи седемнайсет нови начина за лечение на колики от другите майки по пейките. Не че й трябваше – не смяташе да ражда второ, въпреки че майка й не спираше да й опява, че сега бил моментът, да израстнели децата заедно, да си имал Оги другарче. Жана обаче не смяташе, че може да се справи с едно, та камо ли с две.
Дори с храната не можеше да се справи. Оги обичаше едно нещо в понеделник и мразеше същото нещо във вторник. Така че тази вечер реши да му направи любимите кюфтета. Това беше единственото нещо, което нейното шестгодишно магаренце ядеше безотказно.
Някак докретаха до Сънчо и най-накрая Жана успя да си отдъхне.
Когато останаха сами, тя разказа цялата работа на съпруга си, но той й заяви, че това били детски дивотии и да не си го слагала. Жана силно се надяваше да е прав.
На следващата сутрин тя заведе Оги в градината и въздъхна с облекчение, че ще може да свърши нещо вкъщи. След месец започваше работа и искаше преди това да изчисти цялата къща основно, за да е сигурна, че няма да има проблеми. Освен това искаше и да напазарува това-онова. Не вървеше да се появи в офиса по лекьосан анцуг или дънки. Може и да беше спряла да работи, след като роди Оги, но той вече беше голям, а тя не искаше да е като ония майки, които говорят в множествено число и се отъждествяват с децата си – „ядохме“, „спахме“ и така нататък. Оги беше най-важното нещо в живота й, но тя беше образована млада жена и искаше да припомни това на света.
Тъкмо си мислеше за това какво сако би й отивало повече, когато видя как синът й маха на празното пространство.
- Оги, какво има? Защо не влизаш?
Детето не й обърна внимание, а продължи да маха. Жана отиде до него и го подръпна.
- Оги! – тя посочи към вратата на градината, където една от възпитателките вече го чакаше да влезе. – Я виж, леля Снежа вече те чака да влезеш!
- Мими е тук – изчурулика детето и махна още веднъж. – Хайде, мамо, кажи й „здрасти“!
Когато Жана не реагира, втренчена в абсолютното нищо, което имаше пред тях, Оги я дръпна за ръкава.
- Хайде де, мамоооо! Не е прилично така! Мими ти маха!
Младата жена се усети как плахо вдига ръка за поздрав. „Не му пречете, ще го израсте!“ така беше казала доктор Петрова и Жана вече започваше да се моли това „израстване“ да стане час по-скоро. Оги беше малко по-свит от връстниците си и само оставаше да му лепнат някоя подигравка, че си измисля и щеше да му остане травма за цял живот.
- Мими също ти казва „здрасти“! – избърбори Оги весело и я стресна. – Казва, че приличаш на нейната майка!
- Хайде, Оги, да вървим вътре! – побутна го Жана към вратата.
Не искаше да има нищо общо с въпросната „Мими“. На нейна майка приличала! Ужас! Младата жена проследи сина си с поглед и кимна на лелката за поздрав. Леля Снежа хвана Оги за ръката и каза:
- Хайде, Оги, кажи „довиждане“ на мама!
Детето се обърна и й прати въздушна целувка. Жана въздъхна и тъкмо се обърна да си ходи, когато видя как синът й отправя втора целувка в съвсем различна посока.
- Чао, Мими! – изчурулика той.
- Мими? – попита леля Снежа. – Коя е Мими?
- Приятелка ми е – каза Оги без да трепне, - с нея си играем.
Откъде се намери, да му се не знае! Леля Снежа хвърли многозначителен поглед към Жана, но нищо не каза.
- Добре, хайде влизай, че всички те чакаме за играта!
Младата жена се упъти към вкъщи се закани да спре с фентъзи филмите. Кой знае, може би Оги си беше измислил всичко това заради тях? Искрено се надяваше тази игра скоро да му омръзне…
Bình luận