Попадна ми днес пост на човек, който не ще и не харесва да чете БГ автори. Затова, реших да дръпна дявола за опашката и да напиша ревю. За книга на БГ автор. Ай да видим!
Книгата е "Сайбиевата невеста" на Боян Боев, а ревюто ще бъде дяволски дълго и обективно. Защо именно "обективно"? Не са ли всички ревюта такива? Би трябвало да бъдат, естествено. Само че в този случай, си направих труда да прочета тук-там нещо в Goodreads за тази книга, мисля че би било хубаво #чукчи_читател отново да се появи. Ей така, да разсее някои съмнения, не за друго.
Сайбиевата невеста
Обективно ревю
КРАТКАТА ВЕРСИЯ
Не е лесно да напишеш история, чието действие се развива в миналото. Още по-трудно е да напишеш нещо, което да звучи като българска народна приказка, ама не съвсем. Боян Боев се е справил чудесно с това да ни разкаже една история не за "времето когато хората бяха честни и истински, а времето течеше по-бавно", а за едни хора, които като нас си имат своите щения, неволи и грешки. Всъщност, героите в неговите истории са много по-близки до нас, отколкото до "героите-икони" от учебника по литература. За това по-нататък в ревюто обаче.
За хората, на които дълги ревюта не им се четат, ще бъда относително кратка. Книгата си струва. Интересна е, на мене лично ми хареса и се чете супер бързо, защото историята грабва. Ако ви се чете история за едно време, но не искате да се чудите какво става в историята, да имате речник с думи и стотици бележки под линия, тази книга е идеална.
Понеже може и да нямате идея за какво иде реч в книгата, а аз
анотация така, както на мене ми се иска да прочета не намерих, та ще ви напиша такава в духа и изказа на книгата:
Цвета е гиздава мома - росна капка с теменужени очи и коса черна като нощта. Най-лична мома в селото, една на баща и майка. Вярно, скромно е семейството, но момичето е добро и работно, а това компенсира скромния чеиз. Всеки би искал да влезе като снаха в двора му, но Цвета вече си има либе от своята черга - Стоян. С напетия, но беден момък се залюбили по седенките, дотам да се гласи да я поиска.
Тогава дошла бедата. Бащата на Цвета заборчлял на Сайбиевия род, че често си посръбвал в кръчмата. Дотам, че една вечер да вземе да изръси, че ще шм даде едничкото си чедо за снаха. Сайбията, Лозан, само това и чакал и скоро вдигнали тежка сватба. А Лозан бил вече стар ерген, но богат и зажаднял да има невеста и челяд.
Момата на пръв поглед приела съдбата си - изтръгнала либето от сърцето си, надянала булото и влязла в къщата на Сайбиевите като снаха - с празни очи и мускал отрова, скътан в пазвата. Мускал, бутнат в ръцете от родната й майчица, за да я избави от злощастната орисия да живее с мъж, когото не иска. Силите на девойката не стигнали да отрови мъжа, който с нищо не бил виновен за туй, че баща й я обещал за негова жена.
Само че дали ще й стигнат да остане Сайбиева невеста и да спечели доверието на мъжа си, или споменът за първото либе ще я тласне да пристъпи брачните обети?
След всичко до тук, сигурно се чудите защо горе написах "обективно ревю" и какви са ми бележките. За тази цел трябва да мина към по-подробната и пълна със спойлери част. Тъй че ако написаното по-горе ви е достатъчно да отгърнете книгата, по-добре да не четете нататък.
ДЪЛГАТА ВЕРСИЯ
Историята в "Сайбиевата невеста" се чете лесно и бързо и е интересна. Затова, ако трябва да спазваме рейтинга на Goodreads, давам 5 звездички с няколко бележки. Ако много харесвате творчеството на Елин Пелин или Йордан Йовков обаче, може и да не сте на моето мнение. Аз към тези двама автори съм относително неутрална. Не се кълна в написаното от тях, но мога да оценя интересно разказаните им истории.
Отдавна я гледам тази книга, защото ме грабна първата глава, пусната в профила на автора. Исках да разбера какво става и след първата глава, в която историята свършва с неуспешния опит на Цвета да отрови Лозан и неговото отмъщение - да я насили (*казах ви, че ще има спойлери!). Очаквах животът на Цвета да стане пълен ад и да видим как или ще си умре, ще се обеси, или някак ще успее да се сдобри с мъжа си.
Станалото още в следващата глава (*и на следващия ден от историята) доста ме изненада. Но за това по-нататък в ревюто. Всъщност, краят най-много ме изненада. Не защото не е щастлив, а по какъв начин точно не е щастлив. Стана ми тъжно. За това също по-нататък, че иначе ще стане доста омотано всичко.
Тук трябва да отбележа, че не харесвам особено книги за селската идилия, връщане към корените и други подобни, така че това е изненадващо. Сериозно, не ме привличат истории, където да станеш в 4 сутринта да ринеш на животните се възхвалява. Може би защото знам точно какво значи "работа по къра" от първо лице. Ама да не се отплесвам сега.
В тази история ме грабна началото. Дали Цвета ще успее да изгради живота си наново с мъж, за когото практически е омъжена насила? Признавам, дълго се назлъндисвах преди да я купя, ама то беше от гяволък.
Причината да напиша това ревю обаче не е просто да има нещо ново от рубриката. Всъщност, беше пост на автора на страницата му, в който се опитваше за отговори аргументирано на някакви хейт коментари. Тогава реших, че може някой просто да му е вдигнал кръвното, но след като прочетох началото на книгата и надникнах в Goodreads, установих, че няма да е лошо да дам и моите пет стотинки по темата. Като автор И като читател (*защото гледната точка е различна, вярвайте ми).
Книгата се чете бързо, много бързо. Първо, защото е написана увлекателно и второ... защото по стандартите на книжните плъхчета (*да, мили мои, на български "book worm" е друга фраза) е тъничка - 200 страници, които наистина се четат на един дъх. Буквално я прочетох за около 4 часа (сумарно).
Споменах още в кратката версия, че книгата ми харесва, но тук, в подробното ревю, много искам да натрия нослетата на разбирачите дето плюят (не за друго, а защото мога да предоставя относително обективното мнение И на читател, И на писател). Така че, ето ги бележките...
Бележка 1:
Като оставим настрана увлекателния стил, интересната история и малкия обем, трябва да вметна и нещо друго. Книгата може спокойно да се удвои като обем, наистина събитията се редят бързо едно след друго. От първата брачна нощ на Цвета не са минали и 12 часа, когато й казват, че баща й се е обесил. Първоначално човек смята, че целта е читателят да зяпне (*наистина зяпнах), но по-нататък в книгата събитията ще се трупат едно връз друго по същия начин. Съвсем спокойно може да се "разтегли" действието повече, за да имаме време да осъзнаем какво става с героите и да си "поемем въздух'.
Този ефект до някъде се дължи на повече разказване на места, отколкото ние сами да видим станалото от първа ръка. (*или както казват англоезичните, "show don't tell"). Особено в началото. Там би могло доста да се разшири. Твърде бързо минаваме от "продаването" от страна на бащата, през сватбата и обесването на бащата. Има много моменти, за които би ми се искало да ги видя през очите на героите. Но, все пак авторът сам решава кое да включва в историята и кое е най-важното в нея. Прекаленото разтегляне на действието може прекомерно да разводни историята, тъй че 🤷♀️
Другото нещо е, че всъщност историята е новела (по обем) и не може да се очаква разтегляне на действието. От уроците по литература сме свикнали да четем дебели тухли за "българи от старо време" и когато видим нещо кратичко, автоматично се чудим защо е толкова кратко. А истината е, че има и автори, които могат да се изразяват с малко думи (за разлика от мене, дрънкалото). Така че, това са си мои лични предпочитания.
Бележка 2:
Езикът - доста от ревютата плюят езика в книгата. Бил много съвременен, не било автентично и тъй нататък. Само че тук трябва да се вметнат две важни неща.
Първо, да можеше езикът и да е по-архаичен, с повече диалектни думи, повече културни препратки, НО това би означавало тонове бележки под линия и пълна загуба на по-младата аудитория. Хайде да не се лъжем, повечето имаме травматични спомени от Йовков и Елин Пелин във връзка я с матурите, я с изпитите след 7ми клас, недейте да лъжете. Затова е напълно разбираемо, че нещата са опростени и "измити" откъм архаизми. Освен с цел да се подобри четивността (*за да не се спъваш в бележки под линия на всяка крачка), това спестява и доста работа на автора ход формата на проучване. И не, това че става дума за България изобщо не прави проучване от подобен тип по-лесно.
Всъщност, моята "фен анотация" от горе има повече архаизми отколкото ще срещнете в еквивалентен обем текст от книгата (*Бележка - ако не знаете значението на някоя от думите в анотацията, свиркайте да дам речник).
За да бъда 100% обективна обаче трябва да призная, че диалектът в книгата наистина е неясен. Има използвани много популярни (*и няколко не толкова популярни) диалектни думи тук-там, но според мен би трябвало да са с бележка под линия (*освен най-елементарните). Като "карпуза" примерно (*това май значи диня, ама не съм съвсем сигурна). Ако историята се развива някъде близо до Русе, би могло да се използват повече думи от оня край (*диалектът е абсолютен мазаляк за всеки, който не е роден по тия места и със сигурност ще има доста нужда от бележки под линия.) Също така, това е за разбирачите, обръщението на "ма" и звателният падеж (* "СтоянЕ, ЦветО") са напълно нормални учтиви форми преди 100-200 години. Обръщението на "ма" започва да отпада в началото на ХХ век, когато показва произхода на говорещия като "не-градски" и "не-интелигентски". Ако проверите кой точно говори така в книгата, ще видите, че е напълно обосновано използван.
Едва съвсем наскоро хипстърският манталитет започна да изключва звателния падеж. Личи си, че не одобрявам това, предполагам, защото ми е изкуствено и глупаво да се обърна към човека (особено ако е мъж) като "Стоян" или "Иван" без окончанието за падежа. Наречете ме старомодна.
Бележка 3:
Друг хейт, който видях за тази книга и изобщо за историите на автора (*които са все за онова време) е, че копира Йовков и Елин Пелин. Тук няма как да се съглася. Да ме прощавате, но виждам много по-фрапантни прилики между "Кръв от къртица" и Йовков (за любопитните, за мене е направо копи-пейст на "По жицата", просто на друго място и в друго време), отколкото между историята в "Сайбиевата невеста" и каквото и да е от двамата майстори на късия разказ.
Да, книгата е написана в подобен стил, но авторът далеч не подражава на нито един от тези двамата. За мен е събрал по-доброто от тях. Героите не са идеализирани, но определено е имало мегдан за повече места, където да разберем какво им се върти в главите. Не се говори за мирова скръб толкова много и фокусът е върху самите герои и как те сами ще изковат щастието или падението си. Всъщност, на мене ми идеше да разбия главата на поне двама от героите в рамките на повествованието, но за това след малко.
Бележка 4:
Друг хейт коментари, който срещнах из дебрите на Goodreads, беше че героите били еднопластови, а действието било предсказуемо и още нещо си (*не ми се рови да го цитирам точно). Тук също не съм съвсем съгласна. Героите не са еднопластови, поне главните. Проблемът е, че заради телеграфния стил има страшно много неща, които не са казани "право, куме, та в очи" и това оставя на читателя да ги допълва сам. В повечето случаи мога да се досетя какво се случва в главите на героите и така и да разбера какво се опитва да ми каже автора и без да го е казал надълго и нашироко. Признавам, искаше ми се да имам повечко странички, че да опозная героите повече, но... ще си запълвам, каквото липсва по интуиция.
Всъщност, любовният триъгълник между Цвета, Лозан и Стоян е много логичен. Не бива да се забравя, че Цвета е практически тийнейджърка (на 18-19), Стоян трябва да й е връстник. Цвета, по мое мнение не блести с особен акъл и като героиня леко ме дразни, но предвид сюжета и ситуацията, вероятно е нормално. Стоян е заслепен и също не блести от акъл (предполагам, вече е ясно, че не харесвам не особено умни герои), но и за него също е нормално, предвид на колко е години. Реакциите на Лозан са много интересни и наистина би ми се искало да разбера повече за него, но главите от неговата гледна точка са малко.
Колкото до сюжета, да, може човек да се досети какво става, но не схванах защо това е минус. Книгата не е трилър, все пак, а и ако човек е чел достатъчно истории или разбира малко от психология, може да се досети какво би последвало. Аз съм силно изкривена в това отношение, тъй че тук някак не се впечатлих от факта, че мога да позная кой герой какво ще направи. Всъщност, краят доста ме изненада. Не защото не е щастлив, а защото очаквах всичко да се прецака по друг начин. С този край, независимо че не харесвам Цвета като героиня, ми стана жал за нея. Именно за нея, не за мъжете част от триъгълника, защото нея съдбата я подмята напред-назад и единствения път, когато има право на реален избор, тя прави грешка. Добре де, две. Ама няма да ви издам съвсем, че иначе хептен няма да прочетете книгата.
В заключение мога да кажа, че препоръчвам не само тази книга, но и другите истории на автора! Особено ако искате някой да ви разкаже истинска приказка за едно време.
Comments