Разказ за три стачки

Мислех да пусна тази история утре, но защо да чакаме? Новината е "гореща". Така че днес ще се насладим на извънреден епизод на #вафлички_и_храсти. Причината - утрешният "протест" (защо в кавички в текста) на целия столичен градски транспорт. Само че преди да стигнем до тази епохална битка между кмета и синдикатите, на които само сблъсъка при Термопилите със "сганта на Ксеркса" би съперничила, нека ви разкажа една история. Две, всъщност.

Разказ за три стачки

Имало едно време... една стачка. Най-великата, най-страшната и най-дългата стачка, която е виждало някога родното образование. ГОЛЯМАТА учителста стачка, която дори си има свой-собствен паметник на площад Гарибалди в София. Не помните целия цирк? Нека ви го припомня.

Всичко започна къде август 2007 година (долуподписаният автор е ученик със затворнически номер 2 в едно от столичните школА към оня момент на крупната възраст от 15 гОдин), когато синдикатите на учителите (в лицето на вездесъщата Янка Такева, за която ще оставя сами да си съставите мнение ако чуете нейни интервюта), започнаха да вият към луната за по-големи заплати.

Всичко хубаво, но защо сега? Защо през август, когато бюджетът вече е повече от половината изхарчен? Питам аз сега, а тогава просто гледах новините - ще ходим ли на училище, няма ли? Любимата фраза на новинарите към оня момент беше "ефективни стачни действия".

Е, не отидохме на училище. Не само на 15 септември, а изобщо в следващите два месеца и половина (поне в София). Знам за училища, където на първолаците е отказано тържество или изобщо пускане в училище, защото "били в стачка, не можело". Не едно и две такива, масово. От личен опит мога да кажа, че първият учебен ден е един от най-щастливите в учебната кариера на детето. Чувстваш се голям, хвалят те, весело е, още ти се вижда розово. А с какво впечатление са останали тези деца? (вече на по 25?) Лошо, ето какво. Защото първолаците не са виновни, че за учителите няма заплати или че нещо се правят шашми в бюджета.

Само че първолаците не рискуват нищо. Защото те тепърва започват. Обаче седмокласниците и абитуриентите? Нали бъдещето им зависи от това в кое училище/университет ще влязат? А как се учи, когато учителите ти са на палатка по площадите около Народното събрание (или в областните градове)? Не ден-два, месеци наред.

Признавам, тогава се кефех на по-дългата ваканция (и как не?), но когато започнаха да говорят за нулега година, започна да ми става все по-малко смешно. За несведущите, това е година, която се обявява за "дъждовна", тоест не се брои и не се зачита. Какво обаче значи това за учениците? Че ефективно ще повтарят класа без да са го заслужили. За всички нас, които не сме в седми или дванайсти клас, това си беше оферта, защото означаваше да не ходим на училище цяла година (със сегашния си акъл осъзнавам колко лоша идея би било това), но всъщност, за абитуриентите и седмокласниците това е страхотен шамар зад врата, при това незаслужен.

Това беше моментът и когато обществото си даде сметка, че крясъците "Всички депутати с учителски заплати" и дивото къмпингуване в центъра на София могат да застрашат ефективно бъдещето на цяло едно поколение (няколко даже). Точно тогава (повече от месец и половина след началото на стачката), обществеността започна да гледа с други очи на стачкуващите.

Вече не ставаше дума за "и учителите са хора, и те имат права", а за "откъде-накъде той ще си играе с бъдещето на детето ми". Така, бавно и полека, обществено уважение градено няколко века, беше изхвърлено на боклука само за няколко седмици. Отношението към учителите не е същото (с доста отрицателен знак) след тази стачка. А "исканията"? Не постигнаха много, особено след култовата фраза на тогавашния министър на образованието "Давай да разваляме седянката". Защото целият фарс се превърна в очите на обществото в седянка.

Само че защо? Защото не е ок заради своите искания от някаква конкретна институция да държиш за заложници хора, които нищо не са ти направили, нямат власт да променят нещата и също като тебе ходят на работа, плащат данъци и се мъчат да оцелеят. Но за това по-късно.

Нека сега да разгледаме стачка номер 2 в моя списък с епични стачки. Става дума за забравената, но крайно ефективна стачка на общопрактикуващите лекари. А е забравена, защото не парализира цялата държава, не взе общественото здраве за заложник и постигна целите си изключително бързо. Как? Методът Кехайов. Да видим какъв беше той.

Лето Господне 2009-то, по-малко от година след знаменитата учителска стачка, лекарите решават да последват техния пример. Имам вътрешна информация, защото баща ми беше лекар, та знам какво точно се случи.

Първото нещо, което беше ясно, е че лекарите не искаха да стане като с учителите. Тоест, те нито могат, нито е редно да си позволят да отказват медицински услуги (нещо неотложно и буквално абсолютно жизненоважно) месеци наред, нито искат да си правят антипиар с глупави скандирания, палаткуване по градинките и други подобни.

Само че проблеми имаше - системно забавяне на парите от Здравната каса (да се чете, парите за ноември да ви ги платят в края на януари след изрично настояване). Именно липсата, а не размерът на заплатите, беше и причината за въпросната стачка. Естествено, има искане и да бъде оправен бюджетът за следващата година, за да няма подобни проблеми, но повечето лекари ги касае фактът, че не са получавали заплати от почти три месеца (по Коледа и Нова година също). Именно след тази стачка бяха изплатени парите през януари. Само че как?

Планът на тогавашния председател на лекарския съюз д-р Андрей Кехайов? Поетапно "изключване" на лекарските услуги по области в страната, докато Лекарският съюз преговаря със Здравната каса и министерство на Здравеопазването. Във всяко едно лечебно заведение има дежурни лекари и сестри, които приемат всички, имащи нужда от медицинска помощ своевременно. Баща ми беше от дежурните тогава.

На всеки час от липсата на постигане на консенсус, нова област минава в стачен режим като спешни пациенти не се връщат. Всичко се поема от дежурни, а лекарите и сестрите, които искат, прехвърилили са си работата или не са на смяна, протестират пред министерството. Какво се случи? Пациентите бяха на страната на лекарите, след като стана ясно, че не искат още пари, а просто да си получат заплатите, които държавата им дължи, не за един, а за няколко месеца назад. Протестът беше подкрепен от пациентски организации и нямаше необгрижени пациенти, нито някой ги е държал за заложници в името на постигането на собствените си интереси.

Продължителност на стачката? По-малко от 48 часа. Парите бяха изплатени почти веднага след това. Лекарите са правили няколко подобни стачки, всяка с подобна продължителност и също толкова ефективни. Довела ли е тази стачка до сриване на авторитета при лекарското съсловие? Не. Държани ли са граждани като заложници? Не.

След като вече знаем за два диаметрално противоположни примера, да видим какво ще се случи утре. Тоест, какво е обявено.

Гражданите ще бъдат държани за заложници. Не един, не два, не три, цели ОСЕМ часа. И то точно когато хората трябва да бързат за работа, децата и студентите - към училище и университета. Стачка било, нямало нито една кола да излезе от гаражите, нито една трамвайна мотриса. Само метрото щяло било да работи, ама само тоя път.

Няма аз да го кажа, засега, но на кой точно тип стачка ви прилича това? Тип едно или тип две? Моделът Кехайов или моделът Такева?

Причината да напиша това е "горещата новина", че протестът е обявен не с продължителност 4 часа (от 4 сутринта, когато тръгват първите коли, до 8), а с цели 8, тоест до обяд. И се вбесих. Ако следите историите от #мишмашология , знаете, че живея в краен квартал и се таралянкам с няколко транспорта всеки ден в двете посоки. Сами можете да си направите извода как едно подобно нещо ми вреди. И не само на мен, на всички хора, които имат нужда от градски транспорт сутринта, за да стигнат от точка А до точка Б.

Едно е да предупредиш на работа, че ще закъснееш с час по независещи от теб обстоятелства, но какво точно казваш, за да обясниш, че не можеш да се придвижиш на работа до обяд? Това си е повече от половината работен ден. Да, можеш да вземеш такси, но това ще са направили и всички останали бързащи за работа, тоест, ще имаме колосални задръствания в цялата столица.

Не е ли това държане на цял един град за заложник? В името на какво? Повишение на заплатите? Ами ние не работим ли, не получаваме ли заплати, не искаме ли да ни ги увеличат, принципно? Само че ако аз и вие излезем на протест, вероятно ще се озовем в районното ако се опитаме да нарушим правата на другите граждани. Инфлацията важи за всички, дами и господа, всички пазаруваме от супермаркета и плащаме сметки.

Само че на определени синдикални труженици се позволява да разиграват цял един град или страна, защото имало било искания. Не ме разбирайте погрешно, но протестите не са начин да се изпълнят нечии искания. Преговорите постигат цели, протестите привличат внимание и то невинаги положително.

Кой е позволил на тези организации да спират изобщо градски транспорт за толкова дълго време? Защо това е изобщо позволено, предвид че градски транспорт е от ключовата инфраструктура за града? Кой идиот изобщо го позволява и не са ли служителите в градски транспорт държавни служители?

А и защо го правим изобщо? Да се държи цял един град (в случая с учителите, цялата страна) в заложник в името на какво? Не, не е добруването на служителите, а политическо-синдикално-финансови машинации. И откъде-накъде трябва да бъдат фундаментално нарушени моите права на гражданин, за да може друг да постига своите цели? С какво са виновни пътниците за заплатите на водачите в градски транспорт?

Аз и вие също работим и получаваме заплата. Обаче ако излезем на протест като този, вероятно скоропостижно ще ни уволнят. Всеки сам избира къде да работи и въпреки че съм твърдо за хората да получават адекватно възнаграждение, съм твърдо ПРОТИВ всякакъв вид протести, които държат като заложници определени групи хора, нарушават правата им или изобщо им пречат те самите да вършат своята работа. Както в този случай (и не само).

По същия начин мога да попитам и с какво са виновни учениците за заплатите на учителите. Мога да задам въпроса и относно пациентите. Всяка синдикална организация избира как да протестира, само че държането на гражданите, които също плащат данъци и работят, като заложници, е нагло, нелепо и има обратен знак.

Сега, нека да влезем в хипотетичен сценарий. Какво ще си помисли закъсняващият за работа служител утре? В таксито е, парите цъкат, вече са 20 лева в задръстването, шефът му се е навикал по телефона, че закъснява и че не му пука как ще си довлече задника тука или го уволнява. Няма да си каже "ето това е гражданско общество, така се прави", а "баси нещастниците, аз какво съм им виновен, да си протестират пред министерството/кметството". Защото, нека бъдем сериозни, от този протест вони на политическа пропаганда. Тежка политическа пропаганда (и не, грам не защитавам кмета, просто исканията са нещо, което нито една частна фирма дори не би изпълнила).

Подобен тип стачки "айде сега да ви покажем колко сме велики" водят само до едно - обществена омраза и срив в рейтигна, ако такъв изобщо е имало. Има начин цяло едно съсловие да припомни на обществото колко е незаменимо, без това да предизвиква обществена парализа. Както показва стачката на лекарите, описана по-горе.

Има начини. Само че не се измерват с кресльовщина, заплашителни изявления по медиите и заплахи, че "то е до 12 обявено, ама може с дни да продължим". И като продължите, какво? Цяла София ще ви псува, кметът ще намери начин, а вас ще уволнят за самоотлъчка. Няма да е за пръв път, в началото на 90-те е имало случай, когато градски транспорт в София е каран от военни. Защо трябва да се стига дотук?

Не, не е заради исканията на хората. На кого какво се показва по този начин? И какво ще се постигне, освен всенародно псуване утре между 4 сутринта и 12 на обяд? А, и срив на и без това лошото мнение за шофьорите (от личен опит мога да кажа, че има доста откачени личности). Моделът Такева не работи, господа синдикалисти. Набийте си го в празните глави!

Иска се не крещене и държане на хората за заложници, не блокиране на кръстовища, а ПРЕГОВОРИ. Само че не тропане с крак как кметът не се бил свързал с тях. Излъчете екип лица, които да преговарят. Възможно е, изисква се само стратегическо мислене и малко мозък.

За да бъдем напълно обективни, макар че ми е наистина трудно в тази ситуация, стачки, където се блокира цялата страна/град има по света. Меката на стачките е Гърция, поне за нас, на Балканите. ОБАЧЕ там има предупреждение със седмици (за всенародните стачки - месеци) и там цял народ е по улиците. Не едно съсловие да държи другите като заложник. Когато едно съсловие стачкува, другите бизнеси намират начин да работят въпреки това. Само че България не е Гърция и гръцкият модел тук не може да бъде приложен.

А какво ще стане утре? Хиляди хора ще закъснеят за работа и ще дават грешни пари за такси. Други ще трябва да излязат в принудителен еднодневен (надяваме се) отпуск. Още повече ще псуват сочно КНСБ и всички сродни организации. Децата са в принудителна ваканция, щото няма накъде. Който може, ще работи от къщи.

А файдата, мила моя майнольо? София ще стане отново един град обсебен от коли, защото идеята да се кръстоса градът пеша или с колело е абсурдна по което и да е време от годината, предвид наличната инфраструктура. Европейска столица ли? По-скоро Ню Делхи в Европа. Защото всичко това е долнокачествена боливудска продукция с горчив политически привкус.

На служителите в градски транспорт все пак им е оставен избор - дали искат да бъдат като учителите, или като лекарите в стачните си действия. Ако изберат метода Такева, се опасявам, че доста от тях няма да са на работа, за да видят заплатите, за които скандират. Защото аз също много бих се зарадвала на 400 лева увеличение на година. Обаче, няма как да държа за заложник цял един град. А може, по-иначе, може. Моделът Кехайов върши работа, хора! Доказано. Поне през 2009.

Дали ще трябва да имаме бюджети за таксита в следващите дни, ще покаже само времето. Пожелавам утре на всички по-малко нерви и да стигнат навреме на работа.