В тая прохладна октомврийска вечер #диванен_критик се завръща, за да ви разкаже за един изключителен филм.
Разказ за една легенда
Както вече се досещате от картинката към ревюто, филмът е не друг, а "Гунди - легенда за любовта". Още преди да започна със самото ревю, искам да уточня няколко неща. Първо, гледам футбол, но не български. Второ, не ме интересуват враждите Левски-ЦСКА и така нататък. Трето, не знаех почти нищо за Гунди (за това по-късно) и четвърто - отидох да гледам филма (в първия възможен ми ден) с изключително особено мнение.
Причините да съм скептична бяха няколко. За начало, чаках филма с огромен интерес още откакто обявиха, че ще го има. Харесвам актьора в главната роля и наистина ми се искаше да разбера повече за известния футболист. ОБАЧЕ имайки предвид опита ми с други БГ продукции, чиято реклама започва година и отгоре преди премиерата, си представях абсолютно фиаско.
С огромно удоволствие мога да заявя, че опасенията ми не се оправдаха. Напротив! Филмът е УНИКАЛЕН и си заслужава да бъде гледан не само от луди фенове на Левски или на бг футбола изобщо, а от зрители от всички възрасти. Защото в него има за всекиго по нещо. Но и затова по-късно в ревюто.
Тук е моментът да отбележа, че всъщност за Гунди знам от баща ми. Той го смяташе за най-великия български футболист (по-добър от Христо Стоичков и Димитър Бербатов умножени по 3.14) и смяташе, че комунистите са го убили онзи ден на Витиня. От баща ми съм научила за Гунди още, че са го искали да играе на Запад, Партията не е позволила и понеже той е продължил да се дуе, са го светнали. Баща ми вечно повтаряше за Гунди и Котков (другият известен футболист в колата във фаталния ден) и в главата ми е останало това.
Отвъд тази информация, баща ми повече не знаеше. Бил е дете, когато Гунди е загинал и така и не се е поинтересувал повече. Аз пък никога не съм си правела труда да проверявам, защото просто не ми се беше видяло достатъчно интересно.
ОБАЧЕ, когато тръгна рекламата за "Гунди - легенда за любовта", реших, че ето този бг филм искам да гледам. Току-виж науча нещо повече. Ама то бг кино, кой знае какво фиаско ще е. И така до деня, в който влязох в киното.
Филмът ме шашна от първите пет минути, ако трябва да съм честна. Очаквах безумно скучна спортна драма (все пак, човекът е бил велик на терена), в която да се редят мач след мач, а открих... историята на едно бедно момче с огромен талант и мечти, което се бори да постигне нещо в живота и да намери щастието си.
Бях страшно изненадана, че Гунди идва от бедно семейство и че му се налага да се бори със зъби и нокти изобщо да бъде приет в отбор, че не става звезда веднага и че напротив, е бил мразен и тормозен не само от колеги, но и от треньори. Че нищо не му е било дадено даром. Очаквах да видя филм за разглезена звезда, а вместо това видях човека зад лустрото на славата.
Павел Иванов е невероятен в тази роля - според мен е най-добрата му до момента. Толкова е простодушен и естествен, че човек за момент забравя, че гледа филм и че това не е истинският футболист. В едно интервю (ще го споделя в коментар, но да знаете, че е дълго), аткьорът споменава, че се е готвил ШЕСТ ГОДИНИ за тази роля. Струвало си е всяка секунда, защото резултатът е шедьовър.
Тук е моментът да вметна, че във филма играят плеяда български звезди и при това с огромно желание. Просто си личи колко много се радват да са на екран именно в тази лента и това, в комбинация с перфектния сценарий, режисура и заснемане (за това след малко) просто допринася за лекотата, с която човек преминава през иначе почти тричасовата лента.
Фокусът на филма "Гунди - легенда за любовта" е не толкова спортната кариера на известния българин, колкото любовта му към двете най-важни неща в живота му - съпругата му Лита и футбола. Връзката между двете неща е неразривна в неговия живот, но (както споменах и по-горе), това не е скучна спортна драма. Зрителят вижда началото на връзката между двамата, както и напълно непохватното "сваляне" на младия мъж. Вижда ядосаните родители, плановете за съвместен живот, проблемите, сдобряванията, изпитанията. И всичко това, на фона на спортните победи.
Във филма има чудесен баланс между спортните сцени (които иначе биха отегчили не-феновете на футбола) и всичко вън от терена, което създава дълбочина и на разказа за живота на този човек, и на самите герои. Буквално на човек му иде да плаче и да се смее с тях (споменах ли блестящата актьорска игра?). На всичкото отгоре, нещата са направени издържано и в стила на епохата (не само като реплики, но и като декори, костюми и така нататък).
Честно казано, както изгледах почти три часа филм, така спокойно можех да изгледам и director's cut от пет часа и нагоре. А не си падам по филми на спортна тематика, нито съм луд фен на българското кино като цяло. Обаче този филм е доказателство, че в България вече се правят добри филми. Този не е единствен, но според мене е най-добрият нов биографичен филм, ако не и най-добрият български биографичен/спортен филм правен някога.
Любопитен факт е, че филмът не е спонсориран от нито една институция, а от частни средства (защото спонсорство е отказано ДВА пъти). За капак, от началото до края на работата по филма (от първата идея до готовата лента) минават над 9 години. Само че сценаристът, за когото това е passion project, не се отказва. Добре, че не го е направил, че да можем ние, зрителите, да се насладим на тази история. Определено бих гледала с огромен интерес и други биографични ленти със същата режисура, сценарий и заснемане.
Като казах заснемане, през цялото време следях кадрите на екрана (професионално изкривяване) и се впечатлих колко красиво-художествени са. Всеки кадър е като концептуална фотография, всеки близък план е с безупречно боке (или "замазан фон с кръгчета" на нормален език). Всичко е толкова логично монтирано, че няма момент, в който да се чудиш "това защо пък се появи" или "какво става тука".
В заключение ще кажа - отидете и гледайте този филм! Сега, веднага и на кино! Невероятно е да се види на голям екран, наистина. Струва си всяка минута от времето ви. Дори и да не харесвате футбол, дори и да не ви интересува кой е Гунди. Отидете, за да видите една човешка история от 60-те, една любов и един трагичен край.
А аз? Аз бих го гледала отново, веднага.
Comments