Разказ за две коронации

Ida Marie Odgaard/Ghetty Images

Дания вчера се сдоби с нов крал. Фредерик Х наследи майка си, кралица Маргрете, след историческо събитие, невиждано в страната от 900 години. Кралицата абдикира в полза на сина си и в неделя, датчаните и света можаха да видят първите стъпки на новия монарх.

Защо ни пука за това? Краткият отговор - не ни пука. Само че, ако сте гледали поне мъничко от коронацията на един друг крал, не би ли ви било интересно да видите как друга държава коронова своя владетел? На мен ми беше и затова днес имаме нов епизод на #вафлични_и_храсти с разказ за две напълно различни коронации, две различни монархии и... две държави, които са като на две различни планети. Защо трябва да ни пука за това? Обща култура, нищо повече. Малко сеир за сметка на друга държава и... поуки, които можем да извлечем.

Дания и Великобритания нямат твърде общо, освен географската близост, викингите (които са навестили Англия преди едни 1300 години) и фактът, че ги управляваха дами. С това, приликите приключват. Ще използвам коронациите на Чарлс III и Фредерик Х, за да ви покажа за какви фрапантни разлики говорим.

Коронацията на Чарлс през май миналата година (2023) беше колкото съвременна екранизация на приказка и опит да се закрепи британската монархия с помощта хилядолетни традиции, толкова и гротеска. На трона седна мъж на възраст, на която личните карти на нашите пенсионери отдавна вече са безсрочни. Човек, мразен от народа в червата, изпреварван по омраза само от съпругата си. Същата, заради която кралската институция едва не стига до колапс. Любовницата, съпруга номер две, която е мразена дори извън страната. Тази двойка, на възраст, когато нормално хората се оттеглят от обществения живот, застанаха карикатурно начело на една държава, която сама по себе си е карикатура на предишното си величие. Чарлс и Камила са гледани под лупа и всяко тяхно действие се сравнява с тези на кралица Елизабет II, най-дълго управлявалият монарх на света, обичана и уважавана от народа си и вън от страната. Но няма да си говорим за Чарлс и Камила, поне не само за тях. А за коронацията им (именно на двамата, тъй като триумфът беше главно неин).

На фона на помпозната церемония в Уестминстърското абатство и на балкона на Бъкингамския дворец миналата година, златната църковна утвар и ритуала, излязъл сякаш от "Принцът и просякът", коронацията на Фредерик Х е скромна, направо липсваща. Цифром и словом час и половина пряко предаване от Копенхаген. Всъщност, в Дания пищни коронации в църква няма от 17-ти век насам.

Коронацията на новия владетел на Дания няма нищо общо с тази на новоизлюпения английски крал, вечночакащият уелски принц. Защото Дания няма нищо общо с Великобритания, както и Фредерик не може да е по-различен от Чарлс. Човекът е на 50+, женен по любов и с четири деца. Народът го обожава, така както обожава и майка му и се възхищават на него, съпругата му и децата му. Всъщност, датската монархия има над 80% одобрение сред народа (нещо, за което Уиндзорите могат само да мечтаят).

Нещо повече, датският владетел се възкачва на престола при жив предшественик - Маргрете абдикира и ще има възможността да види сина си крал и да дава акъл, ако има нужда. Коронацията - или по-скоро чисто цивилната церемония - беше с продължителност час и половина (живо предаване) и то само подписването на документите, поздрава на новия владетел към народа, кратка разходка из улиците на Копенхаген и показване на цялото кралско семейство на балконите на два двореца в града. Никакви църкви, гости от цял свят, никакво обсъждане кой какво е облякъл и никаква излишна помпозност.

Когато човек сравни двете, изниква въпросът - защо двете държави имат толкова различни традиции? Подобно на Великобритания, и Дания има обичана кралица, и датчаните не са виждали коронация от половин век. И все пак, самото събитие не се превърна в международен цирк и светско риалити с кралски привкус. Защо? Защото Дания няма нужда от подобни глупости. А Великобритания се е вкопчила във вярването, че все още е империя и живее окована от традиции, които отдавна е трябвало да останат по страниците на историческите извори. Британските монарси имат нужда да припомнят на народа, че сам Господ ги е направил владетели и че са наследници на велики личности като кралица Виктория. Да покажат, че са нещо повече от плебса и да подчертаят колко е древна и мистична тая институция. Дотам, че да оставят на хранилка таблоидите (тамошната жълта преса на стероиди) и да превърнат всеки един аспект от живота на кралското семейство в риалити шоу. Какво носят членовете на семейството, колко е скъпо, къде са били видени, какво правят - всичко се обсъжда. Да си част от това семейство, те прави мишена за клюкари и папараци, а рейтингът ти автоматично пада (защото винаги ще се намерят гнусотии, които да пуснат в пресата).

Чарлс и Камила отчаяно се нуждаеха от пищната коронация като последен PR ход да бъде спасена и без това ужасната им репутация. И за да натрият носа на всички, които са на страната на Даяна и децата й, че сега те са владетелите и никой не може с пръст да ги бутне. Те искаха своята приказка и я получиха - на баснословна сума за британския народ и при безпрецедентни мерки за сигурност, безредици и цяла ГОДИНА подготовка за заветното събитие, предавано на живо в неясно колко държави по света.

Приказката се състоя, но помпозната церемония доведе и до доста въпроси. Дали милионите, похарчени в разгара на финансовата и социална криза, си струват да се направи кефа на един човек? Дали монархията не е също толкова излишна, колкото и шофьорската книжка на новоизлюпения крал на преклонна възраст? Чарлс получи своята коронация, но с нея си вкара репутационен автогол. В своята врата и в тази на и без това клатещата се британска монархия.

Имаше коментари още тогава, че след смъртта на Елизабет II, с монархията е свършено. Жената управлява до последния си дъх, така че коронацията на Чарлс не беше само празник. Кралицата е мъртва, да живее кралят!

На неговия фон, в пълен контраст на церемонията от май 2023, Фредерик Х се възкачва на трона отстъпен от майка му с удоволствие. Прехвърлянето на властта е изцяло щастлив повод - нов владетел, нова ера и нова надежда. Фредерик е на петдесет и няколко, само с един брак и не толкова много скандали (освен слухове за любовници и заплашващ развод). Той и съпругата му са любимци на датския народ, редом с четирите си деца, а баба Маргрете е човек, на когото можеш шапка да свалиш. Ако не ми вярвате, вижте в Гугъл с какво се е занимавала тази жена, освен да управлява държава и да бъде съпруга и майка.

Датското кралско семейство не обича да прави риалити от личния си живот, но обожава да се разхожда сред хората без армия охранители. Освен благотворителна дейност, всеки от тях си има професия и хобита. Маргрете, примерно, е преводач и художник. Те имат любовта и подкрепата на народа и затова всякакви разточителства са ненужни. Всъщност, коронацията като такава, е просто разписване на документи. Без корони, скиптри и мечове, църкви и папи. Много по-човешка, скромна и съвременна церемония, където фокусът е по-скоро върху това, че да, държавата има нов владетел, но не, това си е личен празник главно за кралското семейство. Народът се радва, че има нов по-млад и енергичен владетел, но междувременно хазната не се изпразва за половин ден циркове.

Да вметна, че е интересно да гледаш и двете церемонии. За обща култура и защото това не е виждано от повече от половин век. Това са исторически събития.

Тук е моментът да направя сравнение и между гражданите. По време на коронацията на Чарлс имаше ограждения, дрогирани, пияни и не знам колко дебилни зяпачи, които едва бяха удържани зад метални бариери от армия полицаи. Имаше военен парад и цялото чудо продължи 8 часа. Беше отцепена огромна част от Лондон. А тук, в Копенхаген, хората се бяха наредили спокойно по тротоарите, пазени от символично количество полицаи. Никакви безредици, никакви пияни и дрогирани идиоти, никакви протести. Пълен ред, спокойствие и... всенародна радост. Странно, нали?

Как така една нация и една монархия могат да минат с минимални разходи, сумарно под половин час показност и пак да имат всенародната любов, а друга има нужда от всенароден цирк? Защо една монархия трябва да експлоатира владетелите си до сетния им дъх, а друга предава властта, докато все още е с всичкия си и наследникът е достатъчно млад, да може да управлява ефективно? Защо една монархия сама се унижава, давайки храна на таблоидите?

Отговорът оставям на вас. Мога да кажа само едно - датската монархия има бъдеще, поне за още едно поколение. Не мога да кажа същото за британската ако не се опита да влезе поне в ХХ век (не в ХХI, да не сме максималисти). А вие проверете двете коронации ако не сте ги виждали. Струва си да се види.