Другият в огледалото

Те се срещнаха уж на шега  Наглед абсолютно различни  Случаен ги вятър тука довя Кой да знае, че туй е поличба? Тя бе в броня от студенина, Той под хладен ум се крие. Но ги свързаха общи дела  Що ще стане тук, питате вие? За начало тя срещна стена от неверие, страх и умора. А после той й подаде ръка... И изведнъж... станаха хора. Тя не повярва (как пък така?) И се сви в своите остри бодли. А той не се отказа точно сега И просто напред продължи. В бодлите рани се до кръв, и не спря да блъска с все сила.  Тя съжали го и за път пръв  излезе от там дет' се бе свила. Започнаха и да говорят малко. За първо, второ, трето, че и пето. Оказа се, че не могат (и жалко!) Да кажат туй що им е в сърцето. Мина време, и те се опознаха  И откриха огледален образ... Приятел и опора, не заплаха. Но мълчаха - страх от отказ. А мина време, вятър ги отвя и мръсно конете им разрита... Съжалиха - тя бе пак сама. Той - че не посмя да се опита.