Вече десет години от бала,
колко време мина завчас?
Ето ме, мъдрост събрала,
да бъбря със старото "аз".
Тъй много искам да кажа,
но късно разбрах го, уви...
Човек е за себе си важен,
туй време как бързо лети!
Да знаех (ex!) всичко тогава:
звънец ли за сбогом звъни,
от класа ви нищо не става,
че навън им ненужен си ти.
Да, знаех, че трябва да уча
по много и всичко навред,
че в този живот да сполуча
ми трябва и малко късмет.
Знаех, че трябва самичка,
да се боря за своите цели.
Животът у нас е едничък -
без тях защо сме живели?
Не знаех, че времето бясно,
ще взима моменти от мен.
Че в ума ще стане ми тясно,
ще се боря всеки нов ден.
Че другите стават твой ад
изглежда също не знаех.
Че всичко е жив маскарад,
бях наясно, ала нехаех.
Ако знаех всичко тогава,
къде щях да скитам сега?
Балът потъна в забрава,
а мен ме наляга тъга...
Но време назад не отива.
Роклята стана ми тясна.
Тук казвам край. Стига!
Минало ли е, вече е ясно.
Comments