На старото ми "аз"

Вече десет години от бала,

колко време мина завчас?

Ето ме, мъдрост събрала,

да бъбря със старото "аз".

Тъй много искам да кажа,

но късно разбрах го, уви...

Човек е за себе си важен,

туй време как бързо лети!

Да знаех (ex!) всичко тогава:

звънец ли за сбогом звъни,

от класа ви нищо не става,

че навън им ненужен си ти.

Да, знаех, че трябва да уча

по много и всичко навред,

че в този живот да сполуча

ми трябва и малко късмет.

Знаех, че трябва самичка,

да се боря за своите цели.

Животът у нас е едничък -

без тях защо сме живели?

Не знаех, че времето бясно,

ще взима моменти от мен.

Че в ума ще стане ми тясно,

ще се боря всеки нов ден.

Че другите стават твой ад

изглежда също не знаех.

Че всичко е жив маскарад,

бях наясно, ала нехаех.

Ако знаех всичко тогава,

къде щях да скитам сега?

Балът потъна в забрава,

а мен ме наляга тъга...

Но време назад не отива.

Роклята стана ми тясна.

Тук казвам край. Стига!

Минало ли е, вече е ясно.