Не ме бива много по равносметките и при мен, по традиция, те обикновено достигат до вас с Български пощи и БДЖ (сиреч, в началото на новата година, а не в края на старата). Тази година не е изключение, както се вижда.
Няма да се впускам в обяснения за какво съм благодарна и какво съм постигнала. Първо, защото благодарностите не следва да бъдат използвани като поза и второ, защото с целите през 2023 година нещо не се разбрахме.
Който ме познава по-добре, знае, че при мен целите са списъци и списъци от идеи, които в една паралелна вселена от 72 часа в денонощие евентуално биха могли да бъдат осъществени. До половината. Хипотетично. Обожавам да постигам цели и да виждам резултати от нещата, които правя. Наистина. До степен на прекаляване. Също така съм и царица на overthink-ването. Вярвайте ми, ако има дори 1% някакъв проблем да възникне, има огромен шанс вече да ми е минал през главата и да имам варианти А, Б и В за справяне. Това също много хубаво ме плесна зад врата миналата година. Но за това след малко.
В началото на 2023 направих огромен списък и... ами, преди няколко дни установих, че съм изпълнила само две-три от нещата там. Предходната година определено не беше онова, което бях планирала в началото. Обаче знаете ли какво? 2023 ми даде страшно много. Нищо че не започна така, както ми се искаше, но пък свърши ТОЧНО ТАКА, както исках, че дори надмина очакванията ми.
Годината ми върна възможността да попътувам и мамка му, страшно обичам да пътувам. Да видя места, които съм искала да посетя от години или пък да попадна на нови невероятни места, където нямам търпение да се върна. Върнах си спокойствието и баланса, възстанових се от бърнаута, направих няколко щури неща, появиха се нови книги. На пръв поглед, не съм правила кой знае какво, защото аз не виждам материални резултати. Ама нематериалните резултати... те са безценни.
23-та ме научи, че понякога дърпането на ръчната спирачка е единственият начин да продължиш напред. Защото външният прогрес няма никакво значение без вътрешен мир и спокойствие, които да те карат да се чувстваш добре.
Мога да заявя отговорно, че прекрачвам в 2024 много по-щастлив, спокоен и позитивен човек, отколкото бях само допреди 4 месеца. Имах нужда от време за почивка, за преподреждане на приоритетите, за затваряне на стари рани и възстановяване на психиката. Време да отсея ненужното - около мен, в главата ми и дори сред познатите ми. Време да порасна и приема някои истини за живота. Или най-накрая да ми уври главата за други...
Всичко това сигурно ви звучи като клише, но не е. Просто го получавате вън от контекст. Част от този контекст смятам да споделя с вас в нов проект, но за него, когато му дойде времето. Да речем, че имах една идея, която в началото на 23-та рЕзко се промени и в момента идеите са две, ха-ха.
За 2024 си пожелавам здраве, много щастие и много успехи, но ще видим. Имам 299 дни за да постигна, каквото ми е на ум. Скоро се надявам да има новини, но за да не давам напразни обещания, ще изчакам нещата да станат малко по-близо до изпълнение, за да ви обявя какво се готви.
А иначе, това са новите ми придобивки. Реших да си направя и аз подаръци за новата година (след като декември книгите ми се оказаха в купчината с подаръци за много от вас, благодаря ви за доверието!) и преди да се усетя, тези хубави книжки се озоваха пред вратата ми. Ще видим колко са полезни - определено ми харесват планерите - но за момента изглеждат обещаващо.
Благодаря ви, че сте тук и весела неделя!
Comments