Да рисуваш с моливи на 10 е доста по-различно от това да решиш да направиш същото на 30. Само казвам. Едно време мама и тате ти купуват три молива – В НВ и Н, един скицник какъвто даскалката каже (или блок номер 4) и това е. От тия моливи, ако имаш читав учител по рисуване, вероятно от време на време ще използваш В и Н, но главно ще си правиш всичко с НВ. Ако блокчето свърши, винаги има принтерна хартия под ръка. Боичките се споделят, няма кой знае какво значение къде и как мацаш.
На 30, някак не ти се рисува с детските моливчета от супера – или, в добрия случай, „замъка“ на Faber-Castell и дори и да опиташ да рисуваш на принтерна хартия, десет скъсани листа по-късно (от гумичката, вероятно), ще установиш, че то май така не става. Тогава се започва едно търсене, ровене, гледане на клипчета, четене на статии, инвестиране в книги с техники (ако си ентусиаст), ръчкане на сайтове за арт материали и дивене на цените, видовете и изобщо откъде да започнем?!
Затова съм тук, ако ви е интересно да опитате да рисувате, да ви кажа какво да не правите. Аз съм се мъчила, няма нужда да се мъчите и вие.
Като начало – арт материалите са СКЪПИ. Ама сериозно, скъпи са! Особено качествените такива. Колкото и да си мислите, че можете да минете с нещо бюджетно, то е почти сигурно, че ще ви се види много. Едно време, когато мама и тате купуваха материали за часовете по рисуване, някак не сте правили връзката. Нито пък сте чували (надявам се) вашите да мрънкат колко скъпи са тия моливи или боички. Когато бях малка, си мечтаех за комплекта със замъка, ама с най-многото моливи. Беше по-скъп от другите, ама по някакъв повод нашите все пак ми го купиха (още го имам, между другото). Друг път си събирах пари от закуските да си купя един комплект на LYRA от книжарницата до училище. Още помня колко струваше – 6.50 за 24 цвята, това ще да е било преди 18 години и ми се виждаше като много пари. Когато си възрастен, нещата стават доста по-сложни от това да купиш единствения вид моливи в книжарницата. Не защото не може, а защото резултатите, които искаш да постигнеш далеч надвишават възможностите на въпросните моливи. Когато си дете, нещата ти изглеждат други, вярвайте ми.
Затова, ще ви се наложи да бръкнете по-надълбоко в кесията и да си подарите малко по-скъпо удоволствие от някакви моливи среден към нисък клас, за ВЪЗРАСТНИ и художници-любители! Детските моливи са в друга категория, по-твърди са и с тях няма да можете да преливате цветове като на ония картинки, дето ги гледате в Pinterest – проверено и опитано. Те имат и по-малко пигмент, та каквото и да правите, картинката няма да е така ярка.
Преди да гракнете сега как има 1001 видеа в YouTube, където хора рисуват с моливи от по 2 долара и правят шедьоври с по три молива в най-ненормалните цветове – примерно портрет само със синьо, жълто и червено – имам лоша новина за вас. Хората, които показват това на света, са вече добри художници. Ако не ми вярвате, проверете и другите им клипове и вижте какво рисуват по принцип. Такива хора често имат супер добри съвети за рисуване също, но не си правете илюзията, че останалите им работи са правени само с евтините моливи. Когато станеш добър в каквото и да е, можеш да се справиш с каквото ти попадне, защото знаеш какво правиш. Ще смесваш, ще наслагваш, ще предизвикаш себе си и ще докажеш, че не „техниката“ те прави фотограф, пардон, художник (*понеже съм фотограф, та малко се отплеснах).
Нека ви го обясня така – начинаещият фотограф ще направи много по-лесно снимка при ниска осветеност (да речем, в сумрак) с добра техника, отколкото с някой евтин апарат. Професионалният фотограф може да направи добра снимка с каквото има в ръцете. Същото е и с художниците. Затова, когато започвате, е хубаво да не почвате с нещо съвсем дървено и ДА НЕ вярвате на хората, които ви казват, че можете да направите шедьовър с моливите от супера. Тези хора могат да направят шедьовър и с тебеширите на дъската, ние искаме като тях, ама не сме им на нивото. Все още.
Не е нужно, естествено, да се хвърляте на най-скъпите възможни моливи обаче. Първо, защото като начинаещи така или иначе няма да можете да направите разликата и второ, защото те имат определени качества, които вие още не познавате и може изобщо да не търсите. Ако искате меки моливи, а сте купили твърди или акварелни, малко няма да се получи идеята. Хубавото на професионалните моливи е, че веднъж като разберете какво точно правят, можете да разчитате на предсказуемо представяне и ярки цветове. Ама цената е винаги по-солена, отколкото си мислите – просто защото човек, който не се е занимавал с рисуване не е наясно за какви цени говорим и е малко шокиращо в началото. С такива моливи обаче, се рисува по-лесно, просто защото те се държат по различен начин от моливчетата ви като дете. По-лесно, защото те ще „поправят“ част от грешките и ще „маскират“ по-дребните глупости, които вършите. Точно както обучен кон може да „помага“ на неумел ездач. Така ще имате картинки с по-ярки цветове, смесването ще е по-хубаво или оставят по-ясни линии и вероятно няма да се чупят постоянно.
Най-евтините моливи пък най-много да ви обезкуражат, че за нищо не ставате или това не е вашето нещо – което едва ли е така, просто с тях нещата, които искате да правите стават в пъти по-трудно. Тези моливи не са предвидени за шедьоври, а за оцветяване, драскане от деца и тъй нататък. Няма смисъл да си го причинявате. Вместо да пробвате три-четири различни вида евтини моливи – аз я направих тая грешка – просто съберете пари и си купете среден размер комплект нещо за художници-любители, защото вие сте си точно това. Faber-Castell goldfaber серията, примерно или пък Koh-i-noor или нещо такова, схванахте ми идеята. Ще дадете повече пари, но ще си спестите нерви и време и е много вероятно да напреднете по-рано. Да речем, че сме се разбрали за моливите, сега иде ред на марките.
Всяка марка има РАЗЛИЧНИ цветови гами, различни цветове и моливите на различните марки ще рисуват различно на една и съща хартия. Просто си харесайте любима или опитайте няколко, за да ползвате различните им цветове заедно. Имайте предвид, че някои марки са традиционно по-скъпи от други (Faber-Castell, Caran d’Ache и тъй нататък), защото са предвидени за професионални художници, независимо че имат и други серии за обикновени такива. Разликата в цената се дължи на много фактори като това колко пигмент има в моливите, колко време ще издържи цветът, къде и от какво дърво се произвеждат и други подобни. Освен това, моливите, на които не виждате графита отзад (щото е „облечен“) обикновено са по-скъпи и по-здрави, защото графитът няма да се натроши на сол, ако изпуснете молива на килима. Внимавайте с марките от чужбина, за които гледате в нета. Първо, че ще има да ги поръчвате през знайни и незнайни сайтове, второ не всички са толкова хубави, колкото изглеждат.
Ако искате марка, която я няма в България, изгледайте поне десетина-двайсет различни ревюта и търсете отстъпки, ако има. Някои марки са леко прехвалени, имайте предвид, защото много американски или английски художници с видеа в YouTube ги харесват – за Prismacolor говоря, където най-големият им комплект е 150 долара в Amazon (а те се прехласват колко били евтини!?!) и това е без доставката от 30+ долара до България. Само да вметна, че това изобщо не са професионален клас моливи, а по-скоро за любители. За същите пари в България, приблизително, можете да си купите почти всички моливи от Faber-Castell Polychromous серията (*най-високият клас моливи от тази марка, специално за художници) – от сайта на вносителя де.
След като изяснихме какво им е на моливите, да си поговорим за гуми, хартия и острилки. Казано накратко, НЕ МОЖЕТЕ да ползвате каквито ви попаднат. Не защото технически не можете, можете. Обаче лошата хартия ще съсипе рисунката, без значение с какви космически моливи рисувате. Или няма да е достатъчно ярко, или на нея няма да можете да прелеете цветовете като хората, или ще е тънка и няма да можете изобщо да нанесете достатъчно детайли. Лошата гума може да скъса или замаже рисунката и няма да ви хареса да оправяте после, а лошата острилка постоянно ще чупи моливите или няма да остри както трябва. Затова, ако сте си харесали марка, купете гума и острилка от същата (или по-хубава).
Колкото до хартията – ИМА ЗНАЧЕНИЕ каква е, така че ако трябва попитайте в магазина. За начало, можете да си купите един скицник и като го свършите или ви омръзне, да вземете нещо друго. Нямате нужда от 10 скицника – макар че купуването на арт материали пристрастява и е много приятно, та е вероятно да осъмнете с повече от един.
Да речем, че вече сте проучили всичко, избрали сте марка, имате и парите. Откъде да купуваме? Зависи от това какво точно ще купувате. Ако съвсем не сте сигурни дали си струва да е онлайн или на място, съветвам да отидете на място до магазин за арт материали или голяма книжарница и да попитате за хартии, моливи. Може да попаднете и на неориентирани продавачи, но в магазините за арт материали могат да консултират добре. Ако ще купувате конкретна марка, вижте кой е вносителят за България – все с някоя фирма си партнират. Това ви трябва, защото цените от вносителя ще са по-ниски, отколкото от другите магазини из нета и е възможно да има по-голямо разнообразие продукти.
Докато рових за моливи през последните две години, понаучих кой магазин кои марки внася и къде е хубаво да се ходи за това и онова. Лошото е, че това учене беше бавно и малко солено като тотал цена, защото някой реши да вземе обикновени моливи, щото кво толкова? Когато тези моливи ми се счупиха в ръцете и изчезнаха в острилката при първото отваряне и рисуване, се заядох и тръгнах да инвестирам. Така стигнах до заключението, че професионалните моливи си струват най-много, ако на човек му се дават пари и наистина иска да прави красиви неща, а не просто да оцветява книжки, за да гони стреса.
Накрая – не се отказвайте! Сравнявайте се само с предишното си „аз“, кефете се на по-добрите от вас и си играйте. Рисуването не е състезание, повечето от нас го правим за кеф, не за кинти. Така че се наслаждавайте на процеса и се въоръжете с търпение.
Kommentare