112
Трилър основан на случая с изчезването на Крис Кремерс и Лизан Фроон в Панама през 2014 година.
За какво се разказва?
Жулиета и Кристина тръгват към джунглата с идеята да поснимат, да се насладят на природата и да се поразходят. Само че преживяването им в джунглата се оказва всичко друто, но не и лежерна разходка. Двете момичета са на погрешното място в погрешното време и за да се измъкнат от кошмара, в който са попаднали, трябва да намерят помощ или да избягат. Дали ще успеят зависи от наличието на сигнал за връзка с телефон 112.
Инспектор Мелинда Ромеро е пратена в дълбоката панамска провинция да разследва наглед напълно безобиден случай – безследното изчезване на две холандски туристки в джунглата около границата с Коста Рика. Висящото дело обаче бързо се оказва доста по-различно от чисто административно недоглеждане, когато два месеца и половина след изчезването на момичетата в джунглата е открита напълно непокътната раницата с телефоните и вещите им. Инспектор Ромеро решава да разбере на всяка цена какво се е случило всъщност, защото интуицията ѝ подсказва, че точно това изчезване не е случайност.
Но някои истини могат да ти струват живота…
Читателите за книгата:
***
Прочетох я за има-няма 2 часа! Уникална, завладяваща, Абе ТОП.
Благодаря от сърце!
***
Hе можах да я оставя, така ме грабна. Увлекателна, мистична крими загадка. Препоръчвам с 8 ръце на всички, които харесват жанра.
***
Абсолютно реален случай, от който да ти настръхнат всичките косъмчета по тялото.
Историята е изключително разтърсваща, а Бистра е успяла да направи много деликатни спойки между всички гледни точки на разследването. Художествената измислица е много малка. Точно толкова, колкото да се получи ясна картина на събитията без да бъде натрапчива или нереална.
Чете се на един дъх. После спираш да дишаш за момент и започваш леко притеснено да се оглеждаш и ослушваш…
***
Спокойно мога да кажа, че Bistra Stoimenova е един от ДОБРИТЕ ни съвременни писатели!
„112“ е по действителни събития, увлекателно написана и НЕ на последно място (че това ме дразни в степен повече при българските творци) – няма излишно разтъкаване с цел „дай да сложим още 100-200 страници с описания“