Казват, че животът е низ от случайности. Аз срещнах своята, когато бях на двайсет и вече снимах от три години. Не съм я търсила, просто случайността сама ме намери. Просто реших да се регистрирам в сайт за #фотография и да намеря други себеподобни. Едно от първите неща, които публикувах в този сайт, беше молба за съвет и обяснение към един кадър.
Обаче вместо обяснение, там срещнах Идиот (има си име, човекът, но интерес на GDPR-a ще скрием самоличността на този човек под псевдоним). Та, Идиот ми заяви, че съм „тъпа фуста и трябва да бъркам манджи на печката, а понеже нямам нито подходяща техника, нито умения за редактиране на снимки, нито знам кое как се композира, просто да оставя фотографията за големите момчета“. Не беше от най-окуражаващите неща, които искаш да чуеш ако търсиш помощ и съвет, особено ако тъкмо си повярвал, че снимките, които правиш, може би заслужават да видят бял свят извън картата памет на апарата ти.
След тоя случай направих онова, което всяка уважаваща себе си жена прави, когато я нервират - ревнах с глас и прекарах три дни потънала в самосъжаление и станиоли от шоколад. А после реших, че ще докажа на Идиот, че много сериозно е сбъркал адреса.
Останалата част от интервюто, на линка по-долу :)
Comments