For English, scroll down 🇬🇧🇬🇧🇬🇧
🇧🇬🇧🇬🇧🇬
Обичам да казвам, че станах фотограф, защото ми казаха, че не ставам и не мога. Че съм "тъпа фуста" и да оставя снимането на големите момчета. Тогава бях на 19 и тъкмо се бях регистрирала в първия си фото сайт и питах за съвети (историята я има в едно от видеата ми за митовете във фотографията). Тогава бях на 19 и първо си поревах малко, а после се амбицирах и реших да докажа на ония "разбирачи", че мога.
10 години по-късно, смея да твърдя, че съм дипломиран магистър-фотограф (Master of Arts, Falmouth University UK), член на няколко професионални организации (между които и Кралското фотографско дружество на Великобритания), а от четвъртък вечерта (когато излязоха резултатите) - вече съм сертифициран European Photographer към FEP (Европейската федерация на фотографите):
https://www.europeanphotographers.eu/qualification-results/?compo_id=111
Учила съм се по проба-грешка и успях да запиша магистратура фотография заради качеството на кадрите си. Никой не ме е държал за ръчичка да ми дава "позитивна критика" - точно обратното, виждала съм гадната страна на фотографията като занаят, където всеки крие от теб познанията си, все едно са безценно злато и няма друг начин да ги научиш, освен да им "лижеш Д-то" преди да ти спуснат заветната информация. Обаче знаете ли? Щом има желание - има и начин и онова, което успях да постигна за времето, през което се занимавам с фотография (от 2009-та насам) е живото доказателство.
Ако преди 10 години не ми бяха казали, че не ставам, вероятно никога нямаше да започна да се занимавам с фотография и днес нямаше да съм професионален фотограф. Обаче ето на - дори и нещо толкова негативно може да се окаже повратна точка в живота.
А къде са "разбирачите" сега ли? От дребните ми наблюдения в наследника на оня сайт - на същото ниво.
Защо ви разказвам тази история ли? Защото няма значение какво ти казват другите, а в какво вярваш ти и колко си мотивиран да го постигнеш!
Какво смятам да правя оттук нататък ли? Имам още, по-високи цели във фотографията и когато (не "ако", а "когато") ги постигна, ще ви разкажа и историите зад тях.
Днешният ден е една огромна крачка във фотографската ми кариера. Дай Боже да има още по-големи крачки!
🇬🇧🇬🇧🇬🇧
I love to say that I have become a photographer because I was told that I am no good and I can’t do it. That I am a ‘stupid wench’ and I should leave photos to the ‘big boys’. I was just 19 then and had just registered to my first photo sharing website and I was asking for advice (you can find the whole story on my YouTube channel in one of my ’12 myths about photography videos’). Then I just cried a bit and after that decided to prove those ‘big boys’ wrong.
10 years later, I dare say that I am a professional photographer with an MA in photography (Master of Arts, Falmouth University UK), member of a few professional photo associations (among which is the Royal Photographic Society, by the way) and since Thursday evening (which is when the results came in) – I am now a certified European Photographer by FEP (Federation of European Photographers):
https://www.europeanphotographers.eu/qualification-results/?compo_id=111
All I have learned, I have done by trial and error and I managed to land a place in the MA photography programme because of the quality of my work. There was no one to hold my hand and give me ‘positive criticism’ – the very opposite of that. I have seen the nasty side of photography where everyone regards it as a craft which you could potentially steal if they share some insights with you and there is no other way but to kiss @ss in order to get that information. But you know what? When there’s will, there’s a way and what I have achieved throughout the years I’ve been into photography (I started in 2009) is the living proof of that.
If these people hadn’t told me that I am no good 10 years ago, I would have never become so obsessed with photography and would not have become a professional photographer at all. But there we are – even something as negative as that could prove to be a turning point in one’s life.
Where are the ‘big boys’ now’? Judging by my checks in that website’s successor – at the same level they had been 10 years ago.
Why I am telling you this story? Because it doesn’t matter what the others tell you. What matters what you believe in and how motivated you are to achieve it!
What I am planning to do next? I have more, higher photography-related goals and when (yes, ‘when’, not ‘if’) I achieve them, I will the backstage stories as well.
Today is a big step for my photographic career. Hoping to have even bigger goals!
Bistra Stoimenova Photography
Culture Crossroads